ствата на приходните облигации, които,тъй като са предимно проектно ориентирани,биха били по-достъпни за малкитеобщини, доколкото големите общинивинаги са в по-добра позиция, когатонабират инвестиционни ресурси;Законови предпоставки заразвитие на т.нар. облигационназастраховка;Предоставяне на реалнаданъчна автономност на местнатавласт с цел повишаване на стойносттаи силата на общооблигационнотообезпечение, както и доверието напазара по отношение на облигационнатаемисия.Като съществена пречка заразвитието на общинското облигационнофинансиране често сеизтъква липсата на методика за анализи оценка на кредитоспособносттав публичния сектор.За разлика например от банковиякредит, при който процесът на анализ наплатежоспособността на кредитополучателяе доста подробен, доколкотобанката изисква пълна финансовосчетоводнаинформация, прависобствено допълнително проучване,осигурява сериозни обезпечения игаранции и едва тогава взема решениеза отпускане на кредит, то приоблигационните заеми подобна щателнапроверка на емитента от страна наинвеститорите е невъзможна. Ето защо,в икономиките с развит капиталов пазаробикновено има независима институция,която оценява и степенува риска отнеплатежоспособност, като изготвят.нар. кредитен рейтинг на емитента иемисията, базиран на експертнатаоценка на множество фактори. Следвнимателна преценка, всяка общинаемитент,както и конкретната емисия сепоставят в съответен рисков клас, койтовлияе съществено върху премията зариск, а оттам - върху цената идоходността на облигациите.Системата за кредитен рейтинг есъвременен метод за изследване на40кредитоспособността, като позволявалесна и бърза преценка на конкретнитепоказатели, характеризиращи социалноикономическотои финансовото състояниена общината, като очертава итенденциите за бъдещото й развитие. Вролята си на експертно мнение,представено от независима агенцияоценител,рейтингът отразява кредитнияриск, като параметризира вероятносттаобщината да изпадне в неплатежоспособност,т.е. невъзможност да изпълнизадълженията си по обслужване наемитирания дълг преди матуритета. Етозащо, националната система за присвояванекредитен рейтинг на общините,е важен стимул за развитието на общинскияоблигационен пазар в страната.Посредством унифициране на основнитепоказатели за оценка на общинската кредитоспособности създаване на националнабаза данни, рейтинговата системаулесни както местните власти - чрез синхронизиранеи стандартизиране на информацията,която трябва да представят,за да получат рейтинг, така и потенциалнитеинвеститори, които чрез кредитниярейтинг ще получат представа закредитоспособността на общината исъответно за риска, свързан с инвестирането.В заключение трябва да посочим,че превръщането на общините вструктурни единици, носители на устойчивстопански растеж в националенмащаб, е едно от условията за приближаванена българската икономика доЕвропейския съюз. В реалните икономическиусловия обаче, съществуват твърдемалко алтернативи за общинско финансиране,които могат да доведат допривличане на средства за важниинвестиционни проекти, осигуряване надългосрочен устойчив растеж наместната икономика и формиране наблагоприятен климат за привличане наинвестиции. Безспорно една от тезиалтернативи е общинската облигационнаемисия.С цел ефективно използване нанесъмнените предимства на общинския
облигационен пазар, е необходиморазработване на държавна политика,насочена към факторите, стимулиращинеговото развитие: наличие надостатъчен обем облигационни емисии,предимство на общинските облигациипред алтернативните финансови инструменти,насочващи вътрешните спестяваниякъм доходоносни инвестиционнивъзможности, прозрачност и стабилностна общинските финанси, значителен дялна собствените приходи в общинскитебюджети и реална данъчна автономностна общините. Всички тези предпоставкиводят в една посока – развитие наактивен, ликвиден и надежден общинскиоблигационен пазар.ЛИТЕРАТУРАГанчева, Кр., Емитиране и управление на общински дълг (на примера на Столична община),Фискална децентрализация в България – фокусиране на дебата, ИФД, София, 2002Данаилов Д., Фирмен финансов мениджмънт, ИК“Люрен”, София, 1994Закон за държавния дълг, обн.ДВ, бр.93/2002гЗакон за общинския дълг, обн. ДВ, бр.34/<strong>2005</strong>г., в сила от 01.06.<strong>2005</strong>гЗакон за общинските бюджети, обн.ДВ, бр.33/1998г.Закон за облагане доходите на физическите лица, обн. ДВ,бр.112/2003г.Закон за застраховането, обн.ДВ, бр.75/1998гКодекс за задължителното обществено осигуряване, обн.ДВ, бр.110/1999гBlondal, J., Modern Budgeting, PUMA, OECD, Paris, 1997Hogye,M., Charles McFerren, Local Government Budgeting: The CEE Experience, LGI/OSI,Budapest, 2002Moody’s Investors Service, Global Credit Research, 2003Petersen, J. & J. Crihfield, Linkages Between Local Governments and Financial Markets: A Tool Kitto Developing Subsovereign Credit Markets in Emerging Economies, Washington, D. C., World Bank,200041