Брой 2/2005 - Стопански факултет - Югозападен университет

финансиране са направени в условиятана неразвит общински облигационенпазар и липсата както на стабилна,завършена нормативна рамка, така и наумения и опит на общинскитеадминистрации в сферата емитиране иуправление на дългови инструменти. Натози етап облигационното кредитираненамира изключително ограниченоприложение при финансиране наобщинските инвестиционни проекти.Успешните облигационни емисии са поскороизключение, отколкото правило.Тази тенденция постепенно ще бъдепреодоляна в резултат на утвърждаванетона дълговите инструменти иразвитието на общинския облигационенпазар. Положителен момент в тазинасока е наличието на богат международенопит, но механичното му трансформиранев нашата практика е не самоневъзможно, но и нежелателно. Вначална фаза е процес разработване намодели за дългово финансиране наобщините, съобразени с българскатаикономическа действителност, чиетотестване изисква продължителен периодот време и запълване на празнотите внормативната уредба.Зараждане на общински облигационенпазар в България (2002-2005г.)Поредицата неуспехи от 2000-2001г. е последвана от процес напостепенно зараждане на общинскияоблигационен пазар в нашата страна. Вусловията на криза и недостиг наресурси в публичния сектор, общинитеса принудени да отлагат тези разходи,които позволяват поддържане качествотои количеството на публичнитеуслуги в краткосрочен план, но създаватогромни проблеми в дългосрочен план.Такива са разходите за текуща поддръжкана общинската инфраструктура иоборудване, както и капиталовите разходина общината.Въпреки че в моменти на финансовиограничения, отложената поддръжкасе разглежда като сравнителнобезболезнен, краткосрочен начин за31ограничаване на разходите, продължителнотоотлагане създава сериознипроблеми, заради огромните суми,инвестирани в капиталови активи. Когатоне са поддържани адекватно, ефективносттана общинската инфраструктура иоборудване спада, създават се рискове,свързани с безопасността, разходите заподдръжка и подмяна се покачват,общината става все по-малко атрактивномясто за живот и бизнес, в резултат накоето се наблюдава спад в цените нажилищните и бизнес имоти.Провежданата през този периодправителствена политика, създава трайнинеблагоприятни тенденции за декапитализацияна общините чрез използванетона системата от разходни приоритети.Действащите ограничения силовоналагат отлагане на разходите заподдръжка на градската инфраструктура.Резултатите от подобна политика севлошават допълнително от съществуващитедо 2001г. законови ограниченияза размера на допълнителните капиталовиразходи на общините над предвиденатацелева субсидия, както инормативните разпоредби, допускащипоемане на общински дълг само зафинансиране на бюджетния дефицит, ноне и за капитално строителство.В резултат на създалите се презпоследните години неблагоприятнифинансови условия за общинскитебюджети, в началото на 2002г. общинаВарна обяви намерението си да емитираоблигационен заем, понеже е принуденада потърси нови методи на финансиранена инвестиционната си програма. Следнеобходимия период на подготовка, на24.10.2002г. емитираният от общинаВарна облигационен заем, в размер на €3 милиона, с тригодишен срок и 9%годишна доходност, е обявен за сключен.Благоприятна предпоставка за успешнотореализиране на облигационнатаемисия е присъдения кредитен рейтинг.Срещу такса от $60 000, Варна получиоценка /В2/ по скалата на Moody’s истана вторият след столицата град вБългария със собствен кредитен рейтинг.