Брой 2/2005 - Стопански факултет - Югозападен университет

70че политическата реклама преследваследните основни цели: “популязиранеи приобщаване към политическитеидеи, програми и платформи средобществеността; разширяване иутвърждаване на влиянието на партии,организации и движения; налаганена техните лидери и изгражданена положителен имидж; печелене нагласове при избори и референдуми ит. н. ” (подчертаното е мое – Г. М.) 6 ,които (цели) най-силно се разгръщатпрез предизборни кампании. По тозиначин, авторите ни представят единразгърнат вариант на политическатареклама, част от която може да сетълкува и като определеност и примерно,популяризирането на политическитеидеи.Интересно становище изразява ибългарската политоложка Т. Буруджиева,според която в политическатареклама се “... заимстват редицатехники на въздействие, принципитена изказване на рекламните канали иизграждане на рекламното послание ...(подчертаното е мое – Г. М.)” 9 . В тозипункт, политоложката много аргументираное доразвила своите виждания,като изтъква, че при политическата рекламаважно място заемат три характерничерти: информацията, внушението, иудоволствието 8 , което избирателитеизпитват, от всичко онова, което съответнатаполитическа партия (или кандидат)представя пред тях.Могат да се посочат ред причини,заради които политическата реклама сеупотребява неопределено, но струва мисе една от тях е съществената: нямаразграничаване на понятията “политическареклама” и “предизборнаполитическа реклама”, които са двеформи на едно и също съдържание.В този контекст съвременнатаполитическа реклама изобщо е такавареклама, която се използва както отполитическите партии, организации идвижения, така и от държавнитеинституции и органи, от “групите занатиск” и неправителствените организации,от различни групи от хора илииндивиди (участващи в конкретнаполитическа дейност), които целятпрокламирането на различни политическиидеи, решения, програми и платформи.С други думи понятието “политическареклама” е с много по-широкипараметри (и като обхват, и като приложение),в които са рамкирани и всичкиобекти на тази реклама, независимо отфакта, че се използва неперманентно,т.е., само тогава, когато има нужда.От тези позиции можем да формулирамеи дефиницията за предизборнатаполитическа реклама катотакъв специфичен вид информация,която цели да внуши, да въздейства ида приобщи към различните предизборниплатформи (идеи, ценности,програми) на съответните партии,възможно най-голям брой избиратели,както и да формира положителенимидж на техните кандидати.Съвсем не е за пренебрегване иоще едно нещо, което донякъде епричудливо, донякъде е неясно, а дористава дума и затова, че все още се споридали да се приеме или не самата политическареклама като такава. И което еоще по-неточно – тя се идентифициракато политическа пропаганда. Затованека открием различията между понятията“реклама” и “пропаганда”, ощеповече, че те отдавна са направени отбългарските рекламни експерти.Първото и може би найглавноторазличие – пише Цв. Маламин– между рекламата и пропагандата е втехните цели 9 : докато с пропагандата сепреследват преди всичко стратегическицели, то рекламата е предназначенада осъществява, най-вече тактическицели. Второто важно различие е срокът,определен за постигане на резултатите:при пропагандата тава ставапо-бавно, но за сметка на това въздействиетовърху субекта е трайно, докатопри рекламата резултатът е бързопостижим, но с прекъсване на процесана въздействието.Третото същественоразличие е следното: докато за успеха