Брой 2/2005 - Стопански факултет - Югозападен университет

източници - приятели и партньори(63,5%).Що се отнася до формата наобмен на информация, очевидно епредпочитанието към конференциите исеминарите (46,2 % от предприятията)пред курсове за обучение (30,8% отпредприятията). Това вероятно се дължина по-голямото доверие към информациятаполучена в неформалниконтакти с клиенти и партньори.Като недостатъчно от гледнаточка на ефикасния мениджмънт можеда се оцени предпочитанието към специализиранитебюлетини и университетитеи научните институти - едва 30,8 %от нашите респонденти са избрали тезиизточници на информация. Секторнитеразличия, обаче в това отношение сазначителни - докато около две трети отвинопроизводителите се обръщат къмнаучните звена като към основенизточник на информация, то в секторпроизводство на плодови и зеленчуковиконсерви, нито един от изследванитемениджъри не ги посочва като източникна информация, а в сектор млекопреработкаизбралите този източник наинформация са под 10 %. Ролята на тозиизточник на информация е многоподценена, особено в някои от секторитена ХВП. Това налага засилена промоцияна съществуващите възможности, коятоще може да се реализира единствено сучастието на държавата, ако не финансово,то поне като модератор междустопанските компании и научните звена.За фирмите от ХВП значениетона информационно - консултантскитеагенции като източник на информация есимволично Такива услуги са използвалиедва 5,8 % от анкетираните мениджъри.Очевидно хранителнопреработвателниябизнес не разполага със средства затакава цел.Бизнес асоциациите в страната(БТПП, БАРДА,БСК, НСМСБ, НЗК) саважен източник на информация отгледна точка на възможностите им чрезсвоите регионални офиси в областнитеградове да доведат по-близо до бизнеса50необходимата му информация. Едва 26,9%, обаче, от изследваните предприятияса използвали техните услуги. Товаозначава, че информационното осигуряванена предприятията, разположени вотдалечени райони на страната сиостава много затруднено.Тези данни дават основание държавнатаполитика да бъде фокусирана върхупредоставянето на информация нарегионално равнище като за целта сеизползва административния и материаленкапацитет на изградените къмИАНМСП 28 регионални звена, а също итози на гишетата на предприемача наобщинско ниво.Изводи и препоръки• Най-голяма част от изследванитепредприятия от ХВП (55-60%) санеудовлетворени от информацията, скоято разполагат за възможностите иизискванията, които ще им донесеприсъединяването към ЕС. Тяхнатамотивация за работа по адаптация къмусловията и изискванията на единнияевропейски пазар ще зависи отразвитието на информационнния обмен.• Едва около 15 % от изследванитепредприятия разполагат с информация,която ги мотивира в техните усилия заприспособяване към условията наработа след присъединяването към ЕС.• Доста голяма част от предприятията(почти ¼) са индиферентникъм информация за принципите имеханизмите на ООП и ОСП на ЕС.• Информационната недостатъчносте бариера за подготовката на 57,8%от предприятията към условията заработа след присъединяването към ЕС• Само около 1/3 от изследванитепреработвателни фирми от ХВП иматдобър информационен ресурс в предприсъединителнияпериод• Информационната обезпеченостна предприятията е добра база заприлагането на хармонизираното законодателствов областта на: здравословнитеи безопасни условия на труд;Закона за храните и Наредба №7;