Тенденции в трансграничната миграция на работна сила и ...

4.2.3. МетодологияПроведените дълбочинни интервюта с осем български мигранти представляватчаст от по-голямо проучване на миграцията на остров Родос,проведено между юни 2008 и януари 2009 г. През същия период за целитена проучването също така са интервюирани местни жители и представителина местните власти, както и представители на профсъюзи.Освен това през есента на 2009 г. посредством съкратена версия наподробния въпросник, използван преди това за пространните интервюта,са анкетирани 50 български мигранти.Повечето българи са интервюирани на място без посредничествотона анкетьор. Много малко от тях са достигнати единствено посредствомтехниката „снежна топка“ (т.е. чрез други респонденти). Някои са случайноинтервюирани на улицата или на плажа – това беше възможно иликогато респондентите бяха в група с други българи, или когато аз се движехв група с други българи, така че взаимно се идентифицирахме катобългари. Това също е една от положителните промени сред българите вГърция – докато през 90-те години в Атина българите отбягваха сънародници,чувайки българска реч, в Родос те бяха много дружелюбни и търсехабългарски контакт, дори с непознати. Анкетираните 50 българи посъкратения вариант на въпросника бяха случайни клиенти на магазинитеза хранителни стоки.Тази процедура за формиране би могла да произведе случайна извадкаот респонденти, но поради относително малкия ѝ размер получените даннимогат да бъдат само показателни за българската общност на острова.Най-надеждните статистически данни относно броя на българите наострова идват от проведеното през 2001 г. преброяване на населението.Според тях българите на острова са концентрирани в общината на островРодос и съставляват около 5,3% от чуждестранното население там,като само албанците са повече от тях (47%) (Monastiriotis, Markova 2009).Българските мигранти на острова се отзоваваха с готовност и проявявахажелание да участват в проучването без предварителна подготовка ибез нужда от особено запознаване относно естеството му от страна на изследователяили други фасилитатори. Те демонстрираха голямо довериеи щедрост. Обичайно не приемаха финансови стимули срещу участиетоси в проучването.За интервютата с българските мигранти бяха разработени два вариантана въпросника – един за дълбочинните интервюта с икономическитемигранти на острова, който бе на гръцки, но интервюто се провеждашена български език, и друг, който представляваше съкратена версияна първия и се проведе на гръцки. Така въпросникът за икономическитемигранти се явява по-дълъг и съдържа 90 въпроса (спрямо 35 в съкра-110