Тенденции в трансграничната миграция на работна сила и ...

те осигуровки, нито действително заработените часове. Това е пример заразминаване между законния статут на мигрантите и техните условия натруд. „Работодателите не се интересуват дали имаш нужните документи.Те винаги се опитват да спестят пари, като ти плащат по-малко“ – казва32-годишна българка. Тринадесет (23%) от работещите българи от извадкатасъобщават, че от местоработата не им плащат социални осигуровки.Сред тях има чистачи, сервитьорки в кафенета, електротехници и общиработници. Предполага се обаче, че това не е само резултат от дискриминация,повечето от тези хора работят, без да имат право за това, възползвайкисе от новопридобитото право за свободно движение на хорав ЕС. Но интервютата също така указват, че където има дискриминация,тя не е изцяло на етническа основа, а е по-скоро свързана с конкретнидлъжности – в сектори с нисък праг на печалба и извън туристическатапромишленост работодателите, изглежда, по-интензивно се опитват дадискриминират или да плащат по-малко. Според скорошни съобщенияв медиите това не е нетипично за повечето места в Гърция и важи и загърците. Също така проучване върху интегрирането на мигрантите в областАтика от 2004 г. показва, че над една пета от легално работещитемигранти от извадката не са социално осигурени (вж. Институт по трудаGSEE и област Атика 2004).Много от българските мигранти, които са си осигурили право на постояннопребиваване в Гърция благодарение предимно на приеманетона България в ЕС, съобщават, че при тях не са настъпили промени в условиятана труд. „Нищо не се е променило, даже парите, които получаваме,са си все същите“ – споменава 31-годишен българин. За да спестят пари,някои работодатели правят незаконни приспадания от заплащането наработниците, за да покрият осигуряването им към Социалноосигурителнияинститут (ΙΚΑ). При други основната промяна от това да пребиваватзаконно е повече в начина на мислене. „Вече не ме е страх да говоря набългарски на обществени места“ – казва 28-годишен българин. Става яснообаче, че законните мигранти даже и 10 години след узаконяването сивсе още нямат равни права с местните работници. Досега това бе валидносамо теоретично, в публикациите. Един мъж, който наскоро е отворилсобствено фотоателие, казва, че за да може да го открие, Данъчната службае поискала да декларира 30 000 евро. Той твърди, че съответната сумаза гърци е само 12 000 евро. Споменава и банковото изискване да имаза гарант грък, ако кандидатства за кредит. Въпреки че несправедливотоотношение и полузаконните трудови отношения се срещат често и средгърците, при мигрантите изглежда, че узаконяването на статута допринасянеочаквано малко за подобряване на условията на труд и заплащане.Някои мигранти споменават, че в случай на проблем биха се обърналикъм местните политици като единствените хора, които действително117