Тенденции в трансграничната миграция на работна сила и ...

шила това за толкова малко пари“ – казва тя. Тук определено е налицепротиворечие между пряката конкуренция за работни места и изместванетовъз основа на предпочитания. Въпреки че в някои от полуструктуриранитеинтервюта на местните жители бе предоставена възможносттада обяснят дали мислят, че мигрантите всъщност подбиват заплащането,това не се наблюдава често като отговор.Въпреки всичко бяха получени данни за това. Местен управител нахотел, на около 35 години, е убеден, че за чужденците не биха били достъпнитолкова много работни места, ако не бяха готови да приемат нискотозаплащане. „Най-голямата грешка на гръцките работодатели е данаемат чуждестранни работници, защото са евтини. Те са не само евтини,но не са емоционално обвързани с работата, която са наети да вършат. Неѝ се посвещават“ – добавя той. „Освен това чуждестранните работницине предлагат същото качество на услугата като гърците. Не само че неговорят добре гръцки, а се интересуват и единствено от пари. Не са заинтересованида представляват Гърция, а родните си страни“ – добавя тойслед въпроса, дали в хотела, който ръководи, би наел за рецепционистичужденци.Като цяло се наблюдава доста консервативно гледище относно въздействиетона мигрантите върху заплатите на местно ниво. Повечетоместни жители считат, че макар и първоначално през 90-те години на ХХ в.работниците мигранти да са оказвали понижаващ заплащането ефект,тъй като са били незаконни и им е било заплащано много по-малко, отколкотона местните жители на същите длъжности, това е все по-малковалидно понастоящем. Учител в начално училище мисли, че имиграциятае спомогнала за рационализиране на схемите за заплащане и е довеладо по-равномерно разпределение на заплатите между отделните сектории професии. Той си спомня, че през 80-те години на ХХ в., докато е билстудент, е получавал 200 000 драхми като барман, а заплатите на учителитеса били около 50 000 драхми. „Ясно е, че това не беше нормално“– споделя той. „Мигрантите снижиха заплатите до естествените им нива“– добавя още. Останалите говорят за равно заплащане между местнитежители и работниците мигранти за едни и същи длъжности. Собственикна кафене на около 30 години обаче подчертава съществуващата разликав строителството – бояджия чужденец без документи взема 20–25 еврона час, докато грък би вземал 40. „Гърците са мързеливи. Чуждестраннитеработници ще работят по 10 часа дневно и пак ще са доволни“ – добавятой.Макар и да е трудно от тези преживявания да се направи сигурно заключение,особено предвид това, че гледните точки както на местнитежители, така и на мигрантите са в еднаква степен разнородни, все пак евъзможно да се каже, че конкуренцията за работни места и снижаването119