ÐоÑиÑÑвани ÑиÑаÑели - ÐиÑо за ÑÐ°Ð·Ð²Ð¾Ñ Ð½Ð° обÑазованиеÑо
ÐоÑиÑÑвани ÑиÑаÑели - ÐиÑо за ÑÐ°Ð·Ð²Ð¾Ñ Ð½Ð° обÑазованиеÑо
ÐоÑиÑÑвани ÑиÑаÑели - ÐиÑо за ÑÐ°Ð·Ð²Ð¾Ñ Ð½Ð° обÑазованиеÑо
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Korica 2_vnatre B5 28.09.2012 10:30 Page 7Obrazovni refleksiiго достигнат својот потенцијал. Затоа, имајќи ги предвид разликитепомеѓу учениците, наставниците треба да користат различни методии форми на работа за да допрат до сите ученици и да обезбедат по -волни услови за учење за сите ученици и постигнување на подобрирезултати.Истражувањата за стиловите на учење покажуваат дека при ре -шавањето на задачите различни ученици користат различни вештинии стратегии (Lightbown and Spada, 1993: 40). Но, како што истакнуваСкијан (Skehan, 1998: 238), стилот кој ученикот го применува можеда биде повеќе резултат на неговиот личен избор отколку на природ -ните способности и афинитети кои ги поседува. Тоа сугерира декаможеби некои ученици не се свесни за своите способности, така штоприфаќајќи одреден стил тие ги игнорираат другите начини на коиможе да се учи и ја пропуштаат можноста да истражуваат и откриваатнови начини на учење кои може да им користат. Оттука произ легувадека наставата треба да им овозможи на учениците да го користатсвојот стил на учење, но, исто така, и да ги поттикнува да развива атпозитивен став кон другите начини и стилови на учење преку осознавањаи развивање на други вештини и способности.РAЗЛИЧНИВИDОВИ НAИНТE ЛИГEН-CИЈAТеоријата за различните видови на интелигенција на ХауардГарднер (Gardner, 1983) спо ред која луѓето поседуваат повеќе видовина интелигенција извршила големо влијание врз учениците и наставниците.Тој првично наведува седум вида на интелигенција: му зич -ка/ритмичка; вербална/лингвистичка; визуелна/просторна;фи зич -ка/кинестетска; ло гич ка/математичка; интраперсонална и интерперсонална.Подоцна додава уште два вида на ин телигенција: натуралистичкаи егзистенцијална (Gardner, 2003: 7). Тој ги објаснува овиеви до ви на интелигенција на следниот начин:Линgвисtичка инtелиgенција – интелигенцијата на писател, говорник,новинар.Лоgичка/маtемаtичка инtелиgенција – интелигенцијата на логичар,математичар, научник.Музичка инtелиgенција – капацитетот за креирање, изведба и ужи -вање во музиката.Просtорна инtелиgенција – капацитетот за создавање на менталнаслика за светот – големиот свет на авијатичарот или навигаторот,или помалиот свет на шахистот или хирургот, како и способност заманипулација на тие ментални слики.Физичка/ кинесtеtска инtелиgенција – капацитетот за решавањена проблеми или создавање производи користејќи го целото телоили делови од телото, како на пример рацете или устата. Оваа интелигенцијаја покажуваат атлетичарите, танцувачите, глумците, занаетчиитеи повторно хирурзите.7