JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑÐºÐ¸ Университет - София - Филиал Пловдив

- 118 -
Центроващата сила на триене е различна от нула. Тя се формира от
тангенциалната сила на рязане F Z – фиг. 2.в, т. е. от контакта на режещия блок със
стените на канала. Приема се, че Т Ц не се променя в процеса на рязане (Т Ц = const).
И в този случай дълбочините на рязане на двете пластини са различни t 1 ≠ t 2 .
Разликата Δt между тях води до поява на разлика в тангенциалните сили на рязане ΔF Z ,
която от своя страна поражда центровъща сила на триене Т Ц . Заедно с това се появява
и разликата ΔF Y (F Y1 ≠ F Y2 ), предизвикваща преместване на режещия блок. Пълно
изравняване на радиалните сили на рязане F Y1 и F Y2 няма да се постигне. Те ще са
некомпенсирани с големината на Т Ц :
F Y1 = F Y2 ±Т Ц
Промяната на дълбочината на рязане в рамките на партида заготовки ще води до
различни сили на рязане за всеки детайл, което ще се отразява и на големината на Т Ц .
Поради разлики в силите в партидата ще се получават детайли с различни размери като
ще размерообразува този връх, който е на по-голям радиус спрямо оста на
размерообразуване.
При тези условия оста на формо и размерообразуване е оста на въртене и
размерът на обработения отвор е D ОТВ = D Н +Δt , където Δt е нарастване на размера на
обработваната повърхнина в следствие на неточното центроване.
Вариант III
ΔF Y → 0; ΔF C → 0 ( f y1 = f y2 ); Т Ц → 0; О З ≠ О В – фиг.2,г.
Оста на отвора на заготовката и оста на размерообразуване са изместени една
спрямо друга - ексцентрицитет е. Поради това несъвпадане на осите двете режещи
пластини на блока в началния момент на врязване ще снемат материал с различни
дълбочини t 1 и t 2 . Следователно, радиалните сили F Y1 и F Y2 ще бъдат различни.
Разликата между t 1 и t 2 ще е толкова по-голяма, колкото по-голям е ексцентрицитета е.
Тъй като центроващата сила на триене Т Ц клони към нула, режещият блок ще се
премества в посока на по-малката сила до изравняване на F Y1 и F Y2 . В рамките на един
оборот дълбочината на рязане t ще се колебае от t min = t 2 до t max = t 1 , следователно
режещия блок трябва да се премества на разстояние от – ( t 1 – t 2 ) до + (t 1 – t 2 ).
При тези условия оста на формо- и размерообразуване е оста на обработвания
отвор на заготовката и размерът на обработения отвор номинално е D ОТВ = D Н – фиг.2,д.
Вариант IV
ΔF Y = Т Ц + ΔF C ; ΔF C ≠ 0 ( f y1 ≠ f y2 ); Т Ц ≠ 0; О З ≠ О В – фиг.2,е.
И тук, както при вариант III, поради наличието на ексцентрицитет е между оста
на отвора на заготовката и оста на размерообразуване, в момента на врязване
дълбочините на рязане на двете пластини ще са различни t 1 ≠ t 2 . Тук центроващата сила
Т Ц на триене е различна от нула.
Под действие на различните радиални сили F Y1 и F Y2 започва преместване на
режещия блок. Поради наличие на Т Ц това преместване няма да бъде достатъчно за
изравняване радиалните сили на рязане F Y1 и F Y2 и те ще са некомпенсирани с
големината на Т Ц :
F Y1 = F Y2 ± Т Ц
Аналогично на вариант II, размерообразуването ще се извършва от този връх,
който е на по-голям радиус спрямо оста на размерообразуване.
При тези условия оста на формо- и размерообразуване е оста на обработвания
отвор на заготовката и размерът на обработения отвор е D ОТВ = D Н +Δt .
Некомпенсирана радиална сила в следствие на нееднаквите специфични сили на
рязане с двата режещи ръба ΔF C зависи от различните параметри на режещите клинове