JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑÐºÐ¸ Университет - София - Филиал Пловдив

∆е.п.неизкл.
wк.и
wи.∆ф
wт.д.д
fS
∆е.п.неизкл.
wк.и
wу.и.г
wт.д.д
fS
- 167 -
мерване на еталонна повърхнина (калибър), като практически с него се отстраняват в
определена степен систематичните грешки в ИС. Във връзка с уточняване подхода за
компенсиране на систематичните грешки е целесъобразна следната им класификация:
[%]
40
35
30
25
20
15
10
5
[%]
45
40
35
30
25
20
15
10
5
0
0
A B C D E
Фиг.3. Влияние на първичните грешки при
двуточково измерване
A B C D E
Фиг.4. Влияние на първичните грешки
при измерване на инструмента
а) грешки тип I, които са постоянни в работното пространство и не се променят
във времето -
ТИГ
( грешка от задействане на ТИГ),
и.микр.
(грешка от проникване на
накрайника в микрограпавините),
акум.
(грешка от акумулираното преместване в
сервопревода),
зак.
- грешка от закъснение на отчитането на измервателната позиция.
б) грешки тип II - те са зависими от координатите на контролираната позиция -
поз.м (отклонение от зададената позиция),
о. х
(грешката от обратния ход) и
(грешка от неуспоредност на оста на вретеното спрямо направляващите).
в) грешки тип III - те са функция на позицията и времето - f
т . д
(грешки от
топлинните деформации).
За компенсирането на грешките тип I, номиналният размер на калибъра и
неговото разположение в работното пространство не е от значение. Необходимо е обаче
повърхнината на работния му участък да е с висока точност на формата и оста на
калибъра да е разположена в равнината XZ с точност, която да не предизвиква
съществени грешки от това, че измерването не се извършва в диаметралното сечение.
Характерно за тези постоянни грешки е възможността за почти пълното им
компенсиране. Некомпенсираната им част се определя от броя на повторните
измервания m и при калиброване с цел елиминиране влиянието на шума от случайната
грешка
к. и
, т.е.
к.
и
некомп.
.
m
и
Компенсиране на грешките, зависещи от позицията
За точното компенсиране на тези грешки е необходимо еталонната повърхнина
на калибъра да е с размерите на контролираната повърхнина. Дори и за по-неточни или
за близки по размери повърхнини на детайла, ако калиброването се извършва с една и
съща повърхнина на калибъра, той ще бъде сложен като конструкция и особено
неудачен при едрогабаритните детайли. При нарастване на размерите на калибъра ще
нараства и грешката, породена от температурните му деформации. Поради изброените
проблеми този подход не е удобен за производствени цели. Като негова алтернатива е
използването на обработения детайл за калибър (детайл-калибър). Същността на
предлагания подход е в съпоставяне размера на повърхнината на детайла, определен с
ИС посредством осреднен неколкократен контрол с този, получен след измерването й с
Copyright 2006 by Technical University at Plovdiv, Plovdiv, BULGARIA. ISSN 1310 - 8271