24.01.2015 Views

JOURNAL - Технически Университет - София - Филиал Пловдив

JOURNAL - Технически Университет - София - Филиал Пловдив

JOURNAL - Технически Университет - София - Филиал Пловдив

SHOW MORE
SHOW LESS
  • No tags were found...

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.

- 92 -<br />

Целта на проведеното изследване е да се изучи структурата и свойствата на<br />

нелегирани и легирани високояки чугуни след изотермично закаляване при<br />

температури 300 о С и 400 о С, 1 час и след подобряване, включващо отвръщане при<br />

температури 300 о С и 400 о С, 1 час.<br />

2. Методика на изследването<br />

Изследваните материали са три плавки високояк чугун със следния състав: І –<br />

3,48 % C; 2,55 % Si; 0,30 % Mn; 0,05 %P; 0,01 % S; 0,02 % Cu; 0,01 Ni; 0,01 % Mo. II –<br />

3,55 % C; 2,50 % Si; 0,30 % Mn; 0,05 % P; 0,01 % S; 0,02 % Cu; 0,01 % Ni; 0,55 % Mo. III-<br />

3,46 % C; 2,57 % Si; 0,30 % Mn; 0,05 % P; 0.01 % S; 0.02 Cu; 1.40 % Ni; 0.01 % Mo.<br />

Проведено е отгряване и нормализация при температура 900 о С, 1 час. След<br />

предварително отгряване образци от трите плавки чугун са подложени на изотермично<br />

закаляване при температури 300 о С и 400 о С в продължение на 1 час и на подобряване,<br />

включващо закаляване от 900 o C, 1 час и отвръщане при температури 300 о С, 1 час и<br />

400 о С, 1 час.<br />

Микроструктурата на образците след термична обработка е изследвана чрез<br />

металографски анализ на микроскоп „Neofot-2”. Проведен е количествен<br />

рентгеноструктурен анализ на дифрактометър „Дрон-1” в кобалтово К α - лъчение с<br />

графитов монохроматор на дифракционния сноп. Определена е твърдостта по Бринел и<br />

по Викерс на твърдомер Zwick с натоварване 0,5 kg.<br />

3. Експериментални резултати и анализ<br />

На фиг. 1 е показано влиянието на структурното състояние (след леене, след<br />

отгряване и след нормализация) върху твърдостта НВ на чугуни с различен химичен<br />

състав. В лято състояние структурата на чугуните е ферито-перлитна. Количеството на<br />

перлита е най-голямо в легирания с никел чугун, което определя и най-високата<br />

твърдост - 217 HB. Най-малко е количеството на перлита в нелегирания чугун, който<br />

има най-ниска твърдост – 156 НВ. След отгряване структурата на всички чугуни е<br />

феритна и твърдостта е най-ниска – 131-149 НВ. След нормализация структурата на<br />

легирания с молибден чугун съдържа освен продукти на дифузионното превръщане и<br />

HB<br />

300<br />

277<br />

302<br />

250<br />

200<br />

150<br />

100<br />

50<br />

156<br />

187<br />

131 131<br />

217<br />

149<br />

217<br />

Лято състояние<br />

Отгрято<br />

състояние<br />

Нормализирано<br />

състояние<br />

0<br />

1 2 3<br />

Фиг. 1. Влияние на структурното състояние (лято, отгрято и нормализирано) върху<br />

твърдостта НВ на чугуни с различен химичен състав: 1 – нелегиран чугун; 2 – легиран<br />

с 0.55% Мо чугун; 3 – легиран с 1.4% Ni чугун.

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!