JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑÐºÐ¸ Университет - София - Филиал Пловдив

- 87 -
a
)
c
)
e
)
100μm
100μm
100μm
b
)
d
)
f)
20μm
40μm
40μm
Фиг. 9. Микроструктура в преходните зони между ЗС и ЗТВ на стомана 4Х5МФС –
а) и b), ЗТВ и изходен метал на стомана 4Х5МФС – c) и d) и ЗТВ и изходен метал на
стомана 3Х2В8Ф – e) и f) при ЛВС с 30% препокриване
ЗС. Разпределението на твърдостта по ширина на обработения участък е аналогично на
това при режим с 30% препокриване (фиг.10). Единствената разлика е в по-малкия
размер на зоната с понижена твърдост. Средните стойности в двата странични слоя са
сравнително високи и достигат до HV680 за стомана 3Х2В8Ф и до HV700 за стомана
4Х5МФС. В централната част и при двете стомани се наблюдава тесен участък с пониска
твърдост – около HV580. Профилът на разпределение на твърдостта по
дълбочина е различен в различните участъци на обработената площ (фиг.11). Тя е найниска
по оста на централния слой, сравнително по-висока в слоя, изработен втори по
ред и най-висока в последния, трети слой. Изследването в различни участъци,
разположени симетрично на централната ос, показва аналогично разпределение, но с
разлика в стойностите – по-висока твърдост по линия 2 (в слоя, изработен последен) в
сравнение с линия 5 (фиг.12). По-ясно изразен спад в твърдостта се наблюдава в
преходните зони между ЗС и ЗТВ, както и между ЗТВ и изходен метал на стомана
4Х5МФС.
HV0,3 SKD6 SKD5
800
600
400
ЗТВ3
ЗТВ3
ЗТВ2
ЗС 3
ЗС 2
ЗС 1 , препокрита от
ЗТВ
ЗТВ2
200
1 2 3 4 5
mm
0 2 4 6 8 10
Твърдост по дълбочина
Фиг. 10. Макроструктура на стомана 4Х5МФС (SKD6). Твърдост по ширина на
повърхностния слой на стомани 3Х2В8Ф (SKD5) и 4Х5МФС (SKD6) при режим с
50% препокеиване
Copyright 2006 by Technical University at Plovdiv, Plovdiv, BULGARIA. ISSN 1310 - 8271