JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑÐºÐ¸ Университет - София - Филиал Пловдив

Р
М
- 30 -
2. Изложение
Посоченият недостатък може да се преодолее със система за измерване на
детайла посредством инструмента включваща две подсистеми: за измерване на
инструмента и за определяне координатата на докосването му до обработените повърхнини
на детайла. С такава системата могат да се автоматизират редица технологични
приложения при обработването на детайлите на струговите машини с ЦПУ.
Подсистемата за измерване на инструмента има за цел да определи координатата
на размерообразуващата точка М (фиг.1). Това осигурява нейното съвпадане със
зададената програмна точка Р. По време на движение на супорта, координатите на т. Р
непрекъснато се отчитат в системата за ЦПУ. Поради това, че т.М променя своето
положение вследствие износване на инструмента и топлинни деформации се налага
периодично измерване за съгласуване й с т.Р. Настъпилата промяна между двете точки
се явява затварящо звено Х
на измервателната верига със съставни звена размерите
А1 Х М
, определящ позицията на задействане на измервателното устройство и Х
р
-
отчетената от ЦПУ позиция.
а
б
Фиг.1. Размерна схема на измерването
Подсистемата за определяне докосването на инструмента до обработената
повърхнина служи за определяне на нейния размер, като се отчита координатата на т.М
в момента на докосването. В литературата са посочени различни методи и устройства
за получаване на електроконтактен сигнал при докосване на инструмента до
заготовката [2,3]. Използват се два основни метода – изолиране на инструмента или
заготовката от тялото на машината или поставяне на бобина около инструмента, която
да индуктира в него електическо напрежение. Всички те имат съществен недостатък с
това, че изискват вграждане на елементи, които ограничавет възможностите на
технологичната система. Това ги прави неприложими в производствени условия.
Проведените в [3] теоретични и експериментални изследвания се базират на
преразпределение на вихрови токове в тялото на машината при докосване на
инструмента до заготовката или друг елемент на машината. Същността на метода се
пояснява с фиг.2. Генераторът Г създава напрежение с честота около 50kHz, което
посредством проводници се подава към подходящи точки а и б по тялото на машината.
Протичащите при това токове (примерно показани на фиг.2,а с прекъснати линии)
създават електромагнитно поле с определена форма. При докосване на инструмента до
детайла настъпва преразпределение на токовете и част от тях, показани с непрекъсната
линия, преминават през револверната глава, инструмента, заготовката и вретеното