JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑÐºÐ¸ Университет - София - Филиал Пловдив

- 182 -
Технологичният размер Г 1 се задава за получаване на размера А 1 =Г , а размерът
Б 3 за получаване на А 2 =Б . Размерите Г 1 и Г 2 =А 3 участват и в размерната верига за
осигуряването на размера А 2 =Б . Тя включва по-голям брой звена и има по-малка
стойност на допуска на затварящото звено. От това следва, че най-напред трябва да се
реши задачата за точността на тази операция. Осигуряването на допуска T А изисква
2
да се коригират допуските на всички съставни звена, така както е отразено на
операционната схема - технологичният размер Б 3 да е с допуск
, със
T Б
0. 03mm
3
същата точност трябва да е технологичният размер Б 1 получаван на предшестващата
операция, а размерът Б 2 =А 3 от фрезцентровата операция да е с допуск T А
04mm.
3
0.
Точността на размерите Г 1 и Г 2 трябва да се определи от условието за
осигуряване изискванията на чертожния размер А 1 =Г . Поради това, че същите са
съставни звена и на размерната верига в операция 5, те получават по-висока точност от
необходимата за постигане точността на чертожния размер А 1 в операция 4. Той вместо
със зададения допуск T А 0.
2mm
се изпълнява с по-висока точност от необходимата
- T А
0. 07mm
1
1
. Получаването на размерите с такава висока точност е икономически
неизгодно, а може да се окаже и технически невъзможно. Този проблем е решен с
директно получаване на чертожните размери от опорна (размерът А 1 ) и настроечна
технологична база (размерът А 2 ) при вариант II на чисто обработване. Получаването на
тези размери от технологични бази дава възможност да се работи с максимално
възможните допуски при обработването на съответните повърхнини, т.е. зададените на
чертежа на детайла.
Взаимната връзка между размерите на детайла, междинните размери,
прибавките и размерите на заготовката е илюстрирана на фиг.3 с т.нар. размерна схема
на технологичния процес. Тя показва как от размерите на детайла, чрез последователно
наслагване на прибавките за отделните преходи се формират междинните размери,
докато се стигне до размерите на заготовката. Допуските на междинните размери са
зададени в съответствие с технологичните възможности на преходите.
При грубото обработване съгласно вариант I (фиг.2 опер. 2 и 3) размерите А 4 и
А 5 се получават от опорна база. Така прибавките за чисто обработване на двете чела,
съответно z 1 (фиг.4,а) и z 2 (фиг4,в), се формират като затварящи звена на къси
операционни размерни вериги. На същата операция за този вариант е възможно
втората обработвана повърхнина да се зададе с размера А 5 от настроечна база, вместо
А 5 . Този начин води до включване на прибавката z1 А1
А4
и до нарастване броя на
звената във веригата за получаването на прибавката z 2 (фиг.4,г). В резултат на това
допускът на прибавката z 2 ще се получи по-голям и ще поражда по-голямо разсейване
на силовите деформации при следващото чисто обработване. При задаване на размера
А 5 допускът на прибавката ще бъде
=0.4+0.2+0.6=1.2mm, а при
А 5 - съответно
T
z
Т
Т
Т
T
z
T
T
T
T
2 A1
A2
A5
T
T
T
2 z1
A2
A5
A1
A2
A4
A5
=0.4+0.2+0.5+0.5=1.6mm.
Удължаване на размерната верига, с която се осигурява прибавката z 1 (сравни
фиг.4,а с фиг.4,б), се получава и при втория вариант на грубото обработване
(фиг.2, опер.2 и 3). То се дължи на смяната на базите при получаването на
окончателния размер А 1 и междинния А 4 . Използването на размера А 4 ще
предизвика нарастване на допуска на прибавката със стойноста на допуска на размера
А 3 (фиг4,б). Така при задаване на междинния размер А 4 се получава прибавка z 1 с