JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑÐºÐ¸ Университет - София - Филиал Пловдив

- 96 -
на изотермично закаляване 300 о С,1 час количеството на остатъчния аустенит е найголямо
в легирания с молибден чугун – 26 %. В нелегирания и в легирания с никел
чугуни то е съответно 16 % и 17 % (фиг.5). Твърдостта на чугуните зависи от степента
на превръщане на аустенита, от фазовия състав на структурата и от количественото
съотношение между структурните съставни. За легирания с молибден чугун тя е 490
HV 0,5 , за нелегирания – 508 HV 0.5 и за легирания с никел чугун - 471 HV 0.5 (фиг. 3).
При изотермично закаляване 400 о С, 1 час се образува структура горен бейнит
(фиг.2 б,г,е). Тя има същия фазов състав както и структурата долен бейнит. Карбидите в
горния бейнит се отделят основно от аустенита , а α – фазата представлява ориентирани
феритни игли, образуващи пакети от бейнитен ферит и непревърнат аустенит [1,4].
Количеството на остатъчния аустенит след изотермично закаляване 400 о С, 1час е
еднакво за трите изследвани състава - 28-30 % (фиг. 5). Твърдостта е 425 HV 0.5 за
нелегирания, 480 HV 0.5 за легирания с молибден и 380 HV 0,5 за легирания с никел
чугуни (фиг. 3). Твърдостта на изотермично закалените чугуни при 400 о С е по-ниска в
сравнение с тази на изотермично закалените при 300 о С. Обяснява се с това, че α –
фазата на горния бейнит съдържа по-малко въглерод от α – фазата на долния бейнит.
Освен това количеството на остатъчния аустенит в структурата горен бейнит е поголямо
от това в структурата долен бейнит.
След закаляване и отвръщане при 300 о С и 400 о С, 1 час всички изследвани
образци имат по-висока твърдост от тази на изотермично закалените при същите
температури (фиг. 3). Най-висока е твърдостта на чугуните, легирани с молибден, което
се обяснява с влиянието на молибдена върху превръщането на мартензита при
отвръщане.
4. Заключение
Изследвана е микроструктурата на три състава високояк чугун (нелегиран,
легиран с молибден и легиран с никел) след изотермично закаляване при 300 о С, 1 час и
400 о С, 1 час и след подобряване, включващо отвръщане при температури 300 о С и
400 о С. За всички изследвани състави след подобряване твърдостта е по-висока от тази
след изотермично закаляване. Количеството на остатъчния аустенит А ост. за
изотермично закалените чугуни при температура 400 о С , 1 час е по-голямо от това за
изотермично закалените чугуни при температура 300 о С, 1 час.
ЛИТЕРАТУРА
1. Dorasil E. High-strenght Bainitic Nodular Cast Iron. Prague, Academia, 1985, 170 p.
2. Шебатинов М.П., Ю. Е. Абраменко, Н. И. Бех. Высокопрочный чугун в
автомобилестроении. М., Машиностроение, 1988, 216 с.
3. Рашев Г., Ж. Калейчева, Н. Мартовицкая. Особености на структурообразуването
при изотермично закаляване на високояк чугун. Научн. Тр., Том ХХХV, С. 2,
Металознание и техн. На металите, Русе, 1994, с. 203-209.
4. Kaleicheva J., N. Kemilev, V. Mishev. Austempering of Alloy Spheroidal Graphite Cast
Irons. The Fifth International Conference Heavy Machinery HM2005, Kraljevo,2005, p. II
A.27 – II A.30.
Department of Materials Science and Technology
Technical University of Sofia,
8, Kliment Ohridski St.
1000 Sofia, BULGARIA
E-mail: jkaleich@tu-sofia.bg