JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑÐºÐ¸ Университет - София - Филиал Пловдив

A ост, %
A ост, %
- 95 -
35
30
25
20
15
16
28
26
29
17
30
Изотермично
закаляване, 300ºС
10
5
Изотермично
закаляване, 400ºС
0
1 2 3
Фиг. 4. Влияние на режима на изотермично закаляване на чугуна върху количеството
на остатъчния аустенит А ост. :1 – нелегиран чугун; 2 – легиран с 0,55 % Mo чугун; 3 –
легиран с 1,4 % Ni чугун.
35
30
25
26
28
29
30
Нелегиран чугун
20
15
10
5
16
17
Легиран с 0.5%
Мо чугун
Легиран с 1.5% Ni
чугун
0
1 2
Фиг. 5. Влияние на химичния състав на чугуна върху количеството на остатъчния
аустенит А ост. : 1 – изотермично закаляване 300 о С, 1 h; 2 – изотермично закаляване
400 о С, 1 h (б).
бейнит. Твърдостта на този чугун е по-висока (302 HB), в сравнение с тази на
нелегирания (277 HB) и легирания с никел (217 HB) чугуни след нормализация.
Изотермичното закаляване и подобряването са проведени след предварително
отгряване при 900 о С, 1 час. При изотермично закаляване 300 о С, 1 час се образува
структура долен бейнит . Тази структура е иглеста, ориентирана и наподобява отвърнат
мартензит (фиг.2 а,в,д). Състои се от α – фаза (бейнитен ферит), карбиди и непревърнат
аустенит [1,3].Карбидите се образуват основно при самоотвръщане на α – фазата, но
могат да се образуват и непосредствено от аустенита. След охлаждане до стайна
температура непревърнатият при температурата на изотермата аустенит може частично
да се превърне в мартензит или да се запази изцяло в структурата като остатъчен
аустенит А ост. На фиг. 4 и 5 е показано влиянието на химичния състав и режима на
изотермично закаляване върху количеството на остатъчния аустенит. При температура
Copyright 2006 by Technical University at Plovdiv, Plovdiv, BULGARIA. ISSN 1310 - 8271