JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑÐºÐ¸ Университет - София - Филиал Пловдив

- 32 -
Грешката и.
д
се влияе от следните фактори:
- електрическия контакт между инструмента и детайла. Към тази група спадат
материала на детайла, охлаждащата течност и окисляване на контактните повърхнини
на инструмента;
- вибрациите на инструмента и детайла;
- микронеравностите на профила;
- промяната в положението на вретеното по време на обработване и контрола;
- отчитането позицията при докосване на инструмента до детайла.
Системата за измерване на детайла посредством инструмента има следните
приложения:
1. Повишаване на производителността на обработване чрез оптимизиране на
празните ходове
Производителността при обработване на детайлите на стругове с ЦПУ до голяма
степен зависи от съставената управляваща програма. При използване на фиксирани
цикли за грубо струговане изходната точка се определя от размера на най-голямата
заготовка в партидата. На всички останали заготовки режещият инструмент работи с
по-малка дълбочина от зададената, трие по кората или не снема прибавка (“реже
въздуха”). Съществуват няколко метода в практиката за избягване на такива случаи
като всеки има своите предимства и недостатъци. Един от тях е използването на
заготовки с по-точни размери, но това предполага и по-високата им цена. Друг метод е
предварително измерване размерите на всяка заготовка и ръчното въвеждане на
корекция в управляващата програма. Трети метод е измерване на всяка заготовка с
помощта на ТИГ и автоматично определяне изходната точка на цикъла на обработване.
Тук не е необходима намесата на оператора, но себестойността на самото устройство е
висока, а и извеждането на главата в позиция за контрол и самото измерване отнема
машинно време.
Фиг.3. Определяне на изходната точка на цикъла
С описаната по-горе система е възможно в автоматичен режим след
установяването на заготовката да се измерят необходимите размери, да се зададе изходната
точка на цикъла и оптималния брой проходи при зададена дълбочина на рязане. На
фиг.3 е показана щампована заготовка, с поле на разсейване на прибавката З ,
включваща допуска на заготовката, грешката във формата и радиалното биене. Вижда
се, че колкото е по-голямо полето на разсейване на заготовките в партидата, толкова
по-голямо ще е полето на разсейване на изходната точка на цикъла за обработване
ИТ
.
Измерването протича в следната последователност: от т.1 до т.2 инструментът се
придвижва на бърз ход към заготовката; от т.2 до т.3 движение с измервателен ход; в
т.3 се формира сигнала за докосване, след което инструментът се връща в т.1.
Избраната стойност за измервателния ход е от съществено значение за скоростта на
измерване и зависи от динамичните качества на подавателния превод на машината. При
всички случаи стремежът е скоростта на измерване да бъде максимално висока.