JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸ÑеÑки УнивеÑÑиÑÐµÑ - СоÑÐ¸Ñ - Филиал Ðловдив
JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸ÑеÑки УнивеÑÑиÑÐµÑ - СоÑÐ¸Ñ - Филиал Ðловдив
JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸ÑеÑки УнивеÑÑиÑÐµÑ - СоÑÐ¸Ñ - Филиал Ðловдив
- No tags were found...
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
- 52 -<br />
определя от стойността на параметъра на напрегнато състояние m <br />
1<br />
в началната<br />
<br />
2<br />
точка М 0 .<br />
Въз основа на постулата на Друкер е формулирано [1] предложението, че на<br />
детерминираната траектория на натоварване съответства енергетично оптималната<br />
траектория, по която деформацията се осъществява с по-малък разход на енергия от<br />
този по детерминираната траектория. Тези траектории са и най-вероятните траектории<br />
за осъществяване на пластичните деформации. За изотропно уякчаващ се метал това са<br />
(фиг. 1) линиите М 0 М 2 , перпендикулярни на всяка моментна елипса от условието за<br />
пластичност на Мизес [2]. Може да се очаква, че посоченото отклонение има<br />
отношение към пластичното поведение на листовия метал и в частност към неговото<br />
пределно формоизменение.<br />
В настоящата работа са представени резултатите от изследване, проведено с цел<br />
да установи най-точния начин за формализиране на отклонението на детерминираната<br />
траектория на натоварване от енергетично оптималната, съпоставяйки условията за<br />
максимално отклонение с условията за минимални пределни деформации на листовия<br />
метал.<br />
2. Теоретични предпоставки<br />
Степента на отклонение на детерминираната траектория на натоварване от<br />
съответната й енергетично оптимална има геометричен характер и може да бъде<br />
формализирана чрез (фиг. 1): - лицето S на криволинейния триъгълник ∆М 0 М 1 М 2 ,<br />
заключен между двете траектории и пределната елипса на пластично състояние; -<br />
дължината l на дъгата М 1 М 2 от пределната елипса, отношението a на дължините<br />
b<br />
на траекториите ( a = дъгата М 0ˆМ 1 , b = дъгата М 0ˆМ 2 ); - разликата a b между<br />
дължините на траекториите.<br />
2<br />
1<br />
M 2<br />
M 1<br />
M 1<br />
M 1<br />
x<br />
y<br />
M 2<br />
M 0<br />
M 0<br />
M 0<br />
O<br />
M 2<br />
R e<br />
R m<br />
Фиг.1