JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸ÑеÑки УнивеÑÑиÑÐµÑ - СоÑÐ¸Ñ - Филиал Ðловдив
JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸ÑеÑки УнивеÑÑиÑÐµÑ - СоÑÐ¸Ñ - Филиал Ðловдив
JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸ÑеÑки УнивеÑÑиÑÐµÑ - СоÑÐ¸Ñ - Филиал Ðловдив
- No tags were found...
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
- 31 -<br />
(фиг.2,б). Датчикът Д, представляващ бобина, навита върху феритна пръчка, се<br />
разполага върху основата на револверната глава по такъв начин, че да се постигне<br />
максимална разлика между индуктираното в него напрежение при докосване на<br />
инструмента на заготовката. Изменението на полученото от датчика напрежение се<br />
подава към регистриращата апаратура РА, която формира сигнал за докосване,<br />
аналогичен на този, изработван от трикоординатна измервателна глава (ТИГ).<br />
Д<br />
Д<br />
а<br />
РА<br />
а<br />
РА<br />
Г<br />
Г<br />
б<br />
б<br />
а<br />
б<br />
Фиг.2. Принципна схема на подсистемата по докосване<br />
Точността на измерване посредством инструмента се определя от размерната<br />
връзка показана на фиг.1,а. Размерът А<br />
1<br />
е разстоянието от позицията на задействане на<br />
ТИГ до размообразуващата ос. Грешките, влияещи на този размер, определят точността<br />
с която се съгласуват т.Р и т.М, т.е дефинира се координатата на т.М спрямо<br />
размообразуващата ос в позицията на измерване на инструмента. Размерът А<br />
2<br />
определя разстоянието от позицията на задействане на измервателното устройство до<br />
позицията на възникване на сигнала за докосване на инструмента в контролираната<br />
повърхнина. При измерване с инструмента докосването му в повърхнината теоритично<br />
трябва да става в т. М. Поради микро отклоненията в профила и наличието на<br />
неотделени частици материал докосването може да стане в друга точка от режещата<br />
част (фиг.1,б). Свързаните с размера А<br />
2<br />
грешки определят точността на измерване с<br />
подсистемата за докосване.<br />
Размерната връзка може да се представи като размерът<br />
2<br />
размерите А<br />
2<br />
и<br />
д<br />
А (фиг.1,б) се замени с<br />
А . Първият определя разстоянието от позицията на задействане до<br />
т.М и съответства на размера на статично настройване А <br />
, а втория е размера на<br />
динамично настройване. Следователно размерът на контролираната повърхнина ще се<br />
определя като А <br />
А <br />
Ад<br />
. Неговата точност зависи от точността на статичното<br />
настройване и точността при определяне на динамичния размер. Грешките, свързани с<br />
определяне на А , са разгледани и определени в [1]. След добавяне на грешката,<br />
свързана с измерването по докосване <br />
и. д<br />
, за резултантната грешка на системата <br />
и . д.<br />
и<br />
за измерване на детайла посредством инструмента се получава:<br />
1 2 2 2 2 2 2<br />
<br />
и. д. и<br />
2 ( неотч. к. и<br />
у. и. г<br />
и. д<br />
т. д.<br />
д<br />
kf<br />
f<br />
<br />
(1)<br />
к<br />
<br />
са неитчетените грешки;<br />
където неотч.<br />
ки . , у . и . г и т . д . д - случайни грешки свързани съответно с координатните<br />
измервания, установяването на ТИГ в позиция за измерване и разсейването на<br />
топлинните деформации на детайла;<br />
f - сумарна грешка от топлинните деформации в измервателната система.<br />
<br />
Copyright 2006 by Technical University at Plovdiv, Plovdiv, BULGARIA. ISSN 1310 - 8271