JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸ÑеÑки УнивеÑÑиÑÐµÑ - СоÑÐ¸Ñ - Филиал Ðловдив
JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸ÑеÑки УнивеÑÑиÑÐµÑ - СоÑÐ¸Ñ - Филиал Ðловдив
JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸ÑеÑки УнивеÑÑиÑÐµÑ - СоÑÐ¸Ñ - Филиал Ðловдив
- No tags were found...
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
- 210 -<br />
12 1000 10 20 318 3)<br />
13 1100 10 10 384 3)<br />
14 1000 10 20 298 3)<br />
15 1000 18 10 368 3)<br />
16 1100 18 20 769 4)<br />
3) Скорост на нагряване: 100 о С/мин; охлаждане - в камерата под вакуум до<br />
200°С, след което в камерата се натича въздух.<br />
4) Остатъчно налягане на газа в камерата – 0.05 Ра.<br />
5) Разрушаването протича през делителната равнина.<br />
6) Разрушаването протича през основния метал.<br />
Заваряването се извършва на уредба за дифузионно-вакуумно заваряване.<br />
Уредбата е окомплектована с управляващ контролер тип RT 290 и термодвойки тип<br />
хромел-алумел. Те се използват в интервала -200†1300 °С и с грешка на измерване до 5<br />
10°С в този интервала. Тя е по-висока от грешката на термодвойките от благородни<br />
метали, напр. за платинено-родиевите тя е ± 3 °С. В същото време термодвойките от<br />
хромел-алумел са сравнително евтини и се използват в широк диапазон -200†1300°С.<br />
Освен това при 1000 °С индуцираното в тях е. д. н. е 41,27 mV, а при платиниевородиевите<br />
то е 9,59 mV. Следователно не са необходими измервателни уреди с висока<br />
чувствителност. В допълнение термодвойките от хромел-алумел притежават и друго<br />
предимство – стабилност във времето при температури, измервани във вакуум или в<br />
химично неактивни среди [9].<br />
3. Резултати и анализ на резултатите<br />
3.1 Изпитване на опън<br />
След заваряване образците са изпитани на опън, като резултатите са изложени в<br />
таблици 3 и 4.<br />
3.2 Проверка на резултатите<br />
3.2.1 Проверка на резултатите от ДФЕ 2 3-1 за стомана 65Г<br />
Разширената матрица на ДФЕ 2 3-1 и резултатите от опитите са изложени в<br />
таблицата.<br />
Коефицентите на модела се определят по формулата [7]:<br />
y1 y2 y3 y4<br />
<br />
b<br />
i<br />
<br />
(2)<br />
4<br />
При което b 0 = 432.5, b 1 = 183, b 2 = 3.5 и b 3 = 35<br />
След като се заместят изчислените коефиценти в (1), се получава:<br />
y = 432.5 + 183x 1 + 3.5x 2 + 35x 3 (3)<br />
Следва преминаване от кодиран към натурален вид на модела [7], след което (1),<br />
може да се запише във вида:<br />
Rm 2156 2.44T 4.67<br />
7.778 p (4)<br />
Проверка на модела:<br />
Rm<br />
1<br />
819 .02; Rm2<br />
726 .993; Rm3<br />
280 .99; Rm4<br />
268 .007<br />
Коефициентите показват, че най-малко влияние оказва температурата, тъй като<br />
950-1100 °С са сравнително високи температури, обуславящи ефективна дифузия. Найважен<br />
фактор според (4) е налягането, тъй като то определя големината на допирните<br />
повърхнини и контакта между тях.<br />
3.2.2 Проверка на резултатите от ДФЕ 23-1 за стомана 4Х13