JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑÐºÐ¸ Университет - София - Филиал Пловдив

- 210 -
12 1000 10 20 318 3)
13 1100 10 10 384 3)
14 1000 10 20 298 3)
15 1000 18 10 368 3)
16 1100 18 20 769 4)
3) Скорост на нагряване: 100 о С/мин; охлаждане - в камерата под вакуум до
200°С, след което в камерата се натича въздух.
4) Остатъчно налягане на газа в камерата – 0.05 Ра.
5) Разрушаването протича през делителната равнина.
6) Разрушаването протича през основния метал.
Заваряването се извършва на уредба за дифузионно-вакуумно заваряване.
Уредбата е окомплектована с управляващ контролер тип RT 290 и термодвойки тип
хромел-алумел. Те се използват в интервала -200†1300 °С и с грешка на измерване до 5
10°С в този интервала. Тя е по-висока от грешката на термодвойките от благородни
метали, напр. за платинено-родиевите тя е ± 3 °С. В същото време термодвойките от
хромел-алумел са сравнително евтини и се използват в широк диапазон -200†1300°С.
Освен това при 1000 °С индуцираното в тях е. д. н. е 41,27 mV, а при платиниевородиевите
то е 9,59 mV. Следователно не са необходими измервателни уреди с висока
чувствителност. В допълнение термодвойките от хромел-алумел притежават и друго
предимство – стабилност във времето при температури, измервани във вакуум или в
химично неактивни среди [9].
3. Резултати и анализ на резултатите
3.1 Изпитване на опън
След заваряване образците са изпитани на опън, като резултатите са изложени в
таблици 3 и 4.
3.2 Проверка на резултатите
3.2.1 Проверка на резултатите от ДФЕ 2 3-1 за стомана 65Г
Разширената матрица на ДФЕ 2 3-1 и резултатите от опитите са изложени в
таблицата.
Коефицентите на модела се определят по формулата [7]:
y1 y2 y3 y4
b
i
(2)
4
При което b 0 = 432.5, b 1 = 183, b 2 = 3.5 и b 3 = 35
След като се заместят изчислените коефиценти в (1), се получава:
y = 432.5 + 183x 1 + 3.5x 2 + 35x 3 (3)
Следва преминаване от кодиран към натурален вид на модела [7], след което (1),
може да се запише във вида:
Rm 2156 2.44T 4.67
7.778 p (4)
Проверка на модела:
Rm
1
819 .02; Rm2
726 .993; Rm3
280 .99; Rm4
268 .007
Коефициентите показват, че най-малко влияние оказва температурата, тъй като
950-1100 °С са сравнително високи температури, обуславящи ефективна дифузия. Найважен
фактор според (4) е налягането, тъй като то определя големината на допирните
повърхнини и контакта между тях.
3.2.2 Проверка на резултатите от ДФЕ 23-1 за стомана 4Х13