JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑÐºÐ¸ Университет - София - Филиал Пловдив

- 79 -
изключително крехка и създава предпоставки за крехко разрушаване на сплавта [16,
17].
а
б
Фиг 5. Микроструктура на
твърдосплавна пластина ВК20 от
образец 49, заварен на режим 1030
о С/16 МПа/20 мин: а) евтектика и η-
фаза; б) и в) характеристични
спектри в точки от η-фаза и
евтектиката
в
Повърхностното стопяване, установено в заварените образци е неочаквано. То се
появява още при образец, заварен при относително ниска максимална температура 930
о С. В същото време температурата на топене на вложката от чист Ni е 1492 о С, а
минималната температура, при която в твърдата сплав се образуват евтектики, е 1227
о С. Следователно чрез индукционното нагряване във външните слоеве настъпва
прегряване и се прекрачва температурна разлика от порядъка на 532 о С над зададената.
В действителност тази разлика е по-малка, тъй като в прегрятата зона се образуват
евтектики, фиг. 3-5. Получената лята структура се отличава с присъщи леярски дефекти
– пукнатини и ликвация, които наред с образуването на η-фаза и установеното
изпарение на цементиращия Со, са основна причина за окрехкостяването на заварените
съединения.
4. Заключение
При дифузионно заваряване с индукционно нагряване на твърдосплавни
пластини към носещ елемент от стомана произтичат следните изводи:
1. Недостатъчна или неравномерна хлабина между индуктора и заваряваните
детайли, несъобразена с топлофизическите свойства на твърдата сплав, може да
предизвика прегряване и частично стопяване на твърдосплавната пластина и
междинния слой.
2. Прегряването води до частично стопяване и получаване на лята структура с
присъщите й дефекти – ликвация и пукнатини. В евтектиката се образува η-фаза и част
Copyright 2006 by Technical University at Plovdiv, Plovdiv, BULGARIA. ISSN 1310 - 8271