JOURNAL - Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑÐºÐ¸ Университет - София - Филиал Пловдив

- 229 -
Фиг. 1 Фиг. 2
Фиг. 3 Фиг. 4
Получените микроструктури на стоманата в лято състояние показват
ликвационна нееднородност в разпределението на легиращите елементи – фиг. 1.
Отчетливо се наблюдават участъци с по-малка склонност към разяждане. Зоните с
повишено съдържани на легиращи елементи (междуосните участъци) образуват
своеобразен скелет, в които са затворени зоните с по-ниско съдържание на легиращи
елементи (осите на дендритите). Ликвационната нееднородност се проявява и чрез повисока
микротвърдост на обогатените участъци. По данни на (1) в междуосните
участъци на стомана 4ХМФ1С се образуват карбиди от вида МевС и МеС, съдържащи
Fe, Cr, Mo и V. нагряването до 850 0 С със допълнително задържане при 720 0 С не може
да отстрани химическата нееднородност в разпределението на легиращите елементи.
Това се обяснява с факта, че при 850 0 С не могат да се разтворят първичните карбиди,
които зависят от химическия състав на стоманата и условията на кристализация.
За разтваряне на една част от първичните карбиди е необходимо допълнително
повишаване на температурата на отгряване до 1150 – 1200 0 С. След отгряване при 1200 0
С дължината на първичните карбиди намалява 10 пъти, но в същото време протича
съществено наедряване на аустенитните зърна. Поради това не се наблюдава
повишаване на ударната жилавост.
Намаляването на температурата на нагряване от 1200 0 С на 1000 0 С се явява
компромисен вариант. При него не се отстраняват силно ликвацията, но не се получава
и нарастване на размерите на аустенитните зърна – фиг. 3. При закаляване на стоманата
след двойното отгряване (1000 0 С и 860 0 С) – фиг. 4 в зоните на дендритните оси се
съдържа мартензит (по-тъмни участъци от фиг. 1) мартензит, а междудендритните зони
Copyright 2006 by Technical University at Plovdiv, Plovdiv, BULGARIA. ISSN 1310 - 8271