104Cтратегия за устойчиво развитие на бизнес средата в региона Долж, Oлт, Плевен, Видин и МонтанаОсвен това, окръг Долж, съответно община Крайова, може да поеме водещата роля и по отношениена икономическата конкурентноспособност и сферата на иновациите 7 . В момента, община Крайова е една отседемте на нивото на полюсите на национално развитие (с ПР 998/2008 Крайова е обявена за полюс на растеж,заедно с Брашов, Клуж-Напока, Констанца, Яш, Тимишоара и Плоещ и получава достъп до приоритетниинвестиции от европейски и национални фондове).Според системата ESPON декласификацията се вписва на нивото на полюсите на транснационално инационално влияние. Общината играе ролята на шосеен и железопътен възел, основно разположен на границатамежду западната и южната част на Румъния, между Карпатите и Дунав, а на нивото на анализираниярегион, заедно с приключването на моста над река Дунав, Калафат-Видин, Крайова, намираща се в пълноразвитие, има всички шансове да стане основен вход на Румъния към Балканите.В икономическият сектор, трансграничните зони се характеризират поне с:• координация и редовен обмен на информации в областта на социално-икономическите статистики,дори и разработването на съвместни статистики;• съвместни оценки и диагнози, съвместни дейности, публикуване на каталози, съдържащи регионалнитевъзможности;• координация и взаимно допълване в областта на професионалното обучение;• улесняване на достъпа до граничната заетост, както в страната на местожителство, така и в държавата,където работи;• съвместни срещи и ициативи между асоциации на работодатели, предприятия;• съвместно насърчаване на икономическите сектори с конкурентни предимства;• съвместно използване на туристическия потенциал;• установяване на общи календари на събития, изложби, панаири.Трансграничното сътрудничество е цел на развитие на Политиката за икономическа и социална кохезияна Европейския съюз, базирана на принципа на финансовата солидарност (преразпределение на част отприноса на бюджета на Общността, реализиран с приноса на държавите-членки към по-бедните региони наЕвропейския съюз за насърчаване на едно високо ниво на конкурентоспособност и трудовата заетост). Една отцелите на развитие на тази политика е транстраничното сътрудничество, имащо за цел финансиране на териториалнотосътрудничество по въпроси от общностно значение, насочени към ключовите приоритети на ЕС.Румъния и България са бенефициенти по проекти, съфинансирани от Програмата за трансграничносътрудничество ФАР, още от 1998 г. Между 1999 и 2006 г., ЕС предоставя годишно 8 млн. евро за всяка държава-партньорка за финансиране на проекти с трансгранично въздействие, особено в областта на транспорта,опазването на околната среда и дейностите „хора за хора“.Оперативната програма 2007 - 2013, финансиран от Европейския съюз, се основава на предходнатаПрограма ФАР ТГС, за насърчаване укрепването на съществуващите формални и неформални връзки и засъздаване на нови връзки, основани на взаимно уважение, разбиране и сътрудничество.Общата стратегическа цел на програмата е да сближи хората, общностите и икономиките на граничнатазона между Румъния-българия, с оглед участието в съвместното развитие на зоната за сътрудничество,чрез трайното използване на нейните човешки, естествени и на околната среда ресурси и предимства.Приоритетни осиПриоритетна ос 1 - ДостъпностПриоритетна ос 2 – Околна средаПриоритетна ос 3 – Социално-икономическоразвитиеКлючова област на намеса• Подобряване на средствата за трансграниченсухопътен и речен транспорт;• Развитие на информационните и комуникационнимрежи и услуги в трансграничнатазона.• Развитието на съвместни системи за управлениеи опазване на околната среда.• Развитие на инфраструктурата и на съвместнитеуслуги за предотвратяване наприродни или технологични бедствия, включителнои съвместни действия в извънредниситуации.• Подкрепа на трансграничното бизнессътрудничество и популяризиране идентичносттаи имиджа на района.• Сътрудничество в областта на развитиетона човешките ресурси – съвместното развитиена умения и знания.• Сътрудничество от типа “хора за хора”.7 Стратегия за местно развитие за Община крайова 2007-2013, версия 2006
Cтратегия за устойчиво развитие на бизнес средата в региона Долж, Oлт, Плевен, Видин и Монтана 105От наличните документи на интернет страницата на Регионалното бюро за ТГС за границата Румъния- България (BRCT) от наличните фондове по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България 2007 -2013, са били финансирани 44 проекта 8 (в рамките на покани за финансиране). От тях 20са инициирани/или изпълнени в анализирания регион (окръзите Долж и Олт). Трябва да се отбележи, чепо-голямата част от тях са инициирани или в партньорство с институции/организации от окръг Долж, нанивото на окръг Олт участието е по-ниско в сравнение с окръг Долж (само 2 инициирани проекта).Според Плана за стимулиране на трансграничното сътрудничество в граничния регион Румъния-Българияе необходимо публичните институции да идентифицират и прилагат приоритетни областиза развитието на трансграничните отношения. В споменатия документ са предложени четири такива стратегическинаправления:а) нова комуникационна политика, която да доведе до по-дълбоко осъзнаване на трансграничнитевръзки и възможности. Предполага развитието на едно реално партньорството между институциитеот трансраничния регион, като се вземат предвид възможностите за сътрудничество, но и въз основа наконкуренцията и конкурентоспособността, като не предприема нищо, защитавайки риска да се разедини,трасграничният регион се фрагментира и по този начин губи функционалното си единство;б) концентрирано развитие, което включва: нова политика за инвестиции и работни места.Чрез предполагането на приоритетни направления на развитие, ще се допринесе за: (1) откриване наобщите проблеми в региона, (2) подкрепа на проектите за развитие, свързващи и/или съгласуващи и изгражданена консенсус, и (3) на трансграничен рефлекс;в) устроено пространство, което включва: нова екологична политика и за устройване на територията.Развитието на комуникационните пътища и създаването на по-ефективна далекосъобщителнасистема, са също толкова важни, за да се избегне маргинализирането на региона и за отстояване на неговатаконкурентоспособност и включване на европейско равнище;г) културен синтез, който означава: нова подчертана културна политика в областта на обучението,мас медиите и на асоциативните обмени. На всеки трансграничен регион му се пада задачатада скицира цялостните приоритети на своето място и да премине към концентринае на усилията засоциално-икономическо развитие. Също така, всеки регион има за задача да гарантира, че развитието нададен сектор не разстройва друг сектор и не произвежда необратими щети.По този начин, в анализирания регион са осъществени 9 до началото на 2009 г. пет проекта от местнитепублични администрации, като катализатори на процеса на местното и регионално развитие. Основнитеинформации за тях може да се открият по-долу:Изпълнени проекти Партньори Общи целиРумъно-българска мрежа заразвитие на селската икономикаи туризмаПодготовка на бизнес средата вДолж - Румъния и Видин - Българияза единен разширен пазар;трансгранични предизвикателстваи възможностиТърговско-промишлена и индустриалнапалата - Видин, Регионаленцентър за селскостопанскибизнес – Видин, Националенцентър за професионално обучение– Филиал Видин, Окръжнаслужба по съвети в земеделието- Долж, Университета в Крайоваи Асоциацията за опазване наоколната среда -Олтения (АООС)Търговско-промишлена палата-Видин – България, Асоциациятаза опазване на околната среда -Олтения (АООС), Румъния- Икономическо развитие иподобряване на сътрудничествотомежду бизнес общностите взоната Долж-Видин, като се имапредвид съвместно икономическоразвитие, включително и натуризма;- Изследвания относно развитиетои планиране с оглед идентифициранетона икономическияпотенциал на двата региона и навъзможностите за бизнес трансграничносътрудничество, трансферна технологии.- Икономическо развитие и засилванена сътрудничеството междубизнес средите в окръг Долж иобласт Видин;- Нарастване степента на общественотосъзнание във визираниятрансграничен регион относносътрудничеството и европейскатаинтеграция. Проучвания относнтрасграничното регионално развитие8 http://www.calarasicbc.<strong>ro</strong>/P<strong>ro</strong>iecte_finantate.htm9 План за насърчаване на трансграничното сътрудничество в граничния регион Румъния-България
- Page 3 and 4:
STRATEGIA DE DEZVOLTARE DURABILĂA
- Page 5 and 6:
Analiza PEST a con
- Page 7 and 8:
РУМЪНО-БЪЛГАРСКА Т
- Page 9:
IRC CENTRE Bulgaria................
- Page 12 and 13:
10Strategia de <st
- Page 14 and 15:
12Strategia de <st
- Page 16 and 17:
14Strategia de <st
- Page 18:
16Strategia de <st
- Page 21 and 22:
Strategia de <stro
- Page 23 and 24:
Strategia de <stro
- Page 25 and 26:
Strategia de <stro
- Page 27 and 28:
Strategia de <stro
- Page 29 and 30:
Strategia de <stro
- Page 31 and 32:
Strategia de <stro
- Page 33 and 34:
Strategia de <stro
- Page 35 and 36:
Strategia de <stro
- Page 37 and 38:
Strategia de <stro
- Page 39 and 40:
Strategia de <stro
- Page 41 and 42:
Strategia de <stro
- Page 43 and 44:
Strategia de <stro
- Page 45 and 46:
Strategia de <stro
- Page 47 and 48:
Strategia de <stro
- Page 49 and 50:
Strategia de <stro
- Page 51 and 52:
Strategia de <stro
- Page 53 and 54:
Strategia de <stro
- Page 55 and 56: Strategia de <stro
- Page 57 and 58: Strategia de <stro
- Page 59 and 60: Strategia de <stro
- Page 61 and 62: Strategia de <stro
- Page 63 and 64: Strategia de <stro
- Page 65 and 66: Strategia de <stro
- Page 67 and 68: Strategia de <stro
- Page 69 and 70: Strategia de <stro
- Page 71 and 72: Strategia de <stro
- Page 73 and 74: Strategia de <stro
- Page 75 and 76: Strategia de <stro
- Page 77 and 78: Strategia de <stro
- Page 79 and 80: Strategia de <stro
- Page 81 and 82: Strategia de <stro
- Page 83 and 84: Strategia de <stro
- Page 85 and 86: Strategia de <stro
- Page 87 and 88: Strategia de <stro
- Page 89 and 90: СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙ
- Page 91 and 92: Cтратегия за устойч
- Page 93 and 94: Cтратегия за устойч
- Page 95 and 96: Cтратегия за устойч
- Page 97 and 98: Cтратегия за устойч
- Page 99 and 100: Cтратегия за устойч
- Page 101 and 102: Cтратегия за устойч
- Page 103 and 104: Cтратегия за устойч
- Page 105: Cтратегия за устойч
- Page 109 and 110: Cтратегия за устойч
- Page 111 and 112: Cтратегия за устойч
- Page 113 and 114: Cтратегия за устойч
- Page 115 and 116: Cтратегия за устойч
- Page 117 and 118: Cтратегия за устойч
- Page 119 and 120: Cтратегия за устойч
- Page 121 and 122: Cтратегия за устойч
- Page 123 and 124: Cтратегия за устойч
- Page 125 and 126: Cтратегия за устойч
- Page 127 and 128: Cтратегия за устойч
- Page 129 and 130: Cтратегия за устойч
- Page 131 and 132: Cтратегия за устойч
- Page 133 and 134: Cтратегия за устойч
- Page 135 and 136: Cтратегия за устойч
- Page 137 and 138: Cтратегия за устойч
- Page 139 and 140: Cтратегия за устойч
- Page 141 and 142: Cтратегия за устойч
- Page 143 and 144: Cтратегия за устойч
- Page 145 and 146: Cтратегия за устойч
- Page 147 and 148: Cтратегия за устойч
- Page 149 and 150: Cтратегия за устойч
- Page 151 and 152: Cтратегия за устойч
- Page 153 and 154: Cтратегия за устойч
- Page 155 and 156: Cтратегия за устойч
- Page 157 and 158:
Cтратегия за устойч
- Page 159 and 160:
Cтратегия за устойч
- Page 161 and 162:
Cтратегия за устойч
- Page 163 and 164:
Cтратегия за устойч
- Page 165 and 166:
Cтратегия за устойч
- Page 167 and 168:
Cтратегия за устойч
- Page 169:
Cтратегия за устойч
- Page 172 and 173:
170Sustainable Development strategy
- Page 174 and 175:
172Sustainable Development strategy
- Page 176 and 177:
174Sustainable Development strategy
- Page 178 and 179:
176Sustainable Development strategy
- Page 180 and 181:
178Sustainable Development strategy
- Page 182 and 183:
180Sustainable Development strategy
- Page 184 and 185:
182Sustainable Development strategy
- Page 186 and 187:
184Sustainable Development strategy
- Page 188 and 189:
186Sustainable Development strategy
- Page 190 and 191:
188Sustainable Development strategy
- Page 192 and 193:
190Sustainable Development strategy
- Page 194 and 195:
192Sustainable Development strategy
- Page 196 and 197:
194Sustainable Development strategy
- Page 198 and 199:
196Sustainable Development strategy
- Page 200 and 201:
198Sustainable Development strategy
- Page 202 and 203:
200Sustainable Development strategy
- Page 204 and 205:
202Sustainable Development strategy
- Page 206 and 207:
204Sustainable Development strategy
- Page 208 and 209:
206Sustainable Development strategy
- Page 210 and 211:
208Sustainable Development strategy
- Page 212 and 213:
210Sustainable Development strategy
- Page 214 and 215:
212Sustainable Development strategy
- Page 216 and 217:
214Sustainable Development strategy
- Page 218 and 219:
216Sustainable Development strategy
- Page 220 and 221:
218Sustainable Development strategy
- Page 222 and 223:
220Sustainable Development strategy
- Page 224 and 225:
222Sustainable Development strategy
- Page 226 and 227:
224Sustainable Development strategy
- Page 228 and 229:
226Sustainable Development strategy
- Page 230 and 231:
228Sustainable Development strategy
- Page 232 and 233:
230Sustainable Development strategy
- Page 234 and 235:
232Sustainable Development strategy
- Page 236 and 237:
234Sustainable Development strategy
- Page 238 and 239:
236Sustainable Development strategy
- Page 240 and 241:
238Sustainable Development strategy
- Page 242 and 243:
240Sustainable Development strategy
- Page 244 and 245:
242Sustainable Development strategy
- Page 246 and 247:
244Sustainable Development strategy
- Page 250:
Asociația Română pentru Transfer