118Cтратегия за устойчиво развитие на бизнес средата в региона Долж, Oлт, Плевен, Видин и МонтанаТака, въпреки лекия растеж, регистриран през 2008 г., през последните години еволюцията наБВП/жител на нивото на Северозападния регион продължава да класира региона на последно място средрегионите на развитие в България.БВП/жител (лв) 2007 2008 2009България 7.857 9.090 9.007Северозападен регион 5.233 5.897 5.576Северен централен регион5.528 6.249 5.942Североизточен 6.710 7.836 7.231регионЮгоизточен регион 6.398 7.513 7.238Югозападен регион 12.991 15.161 15.610Южен централен регион5.640 6.340 6.217Източник: INS БългарияОсновните промишлени сектори в региона са представени от текстилната и обувната промишленост,хранителната промишленост и напитки, металургия, машиностроене, оптични и оптичноелектроннисектори. Селскосторанският сектор е, също, важен за региона.Трите области, Видин, Монтана и Плевен, представят добри конкурентни предимства в рамките нарегиона, особено в областа на ел. енергията, леката промишленост, суровините, услугите и търговията.Към тях се прибавят селският и еко туризъм, както и екологично селско стопанство.Областните градове играят важна роля в местното развитие, предлагащи адекватни условия за бизнесаи предприемачите.Видин е една от областите, които са най-слабо развити от социално-икономическа гледна точка. Тукикономическата гъстота и присъствието на инвестициите са ниски. Анализът откроява преобладаванетона първичния сектор (зърнени култури и технически растения, животновъдство игорски дейности). Поотношение на вторичния сектор идентифицираме леката промишленост.Анализирайки еволюцията на броя на предприятията на нивото на Северозападния регион, къмкойто принадлежат трите анализирани области, забелязваме, че еволюцията им се откриява с растеж от28.287 през 2008 г. до 29.201 за 2009 г. Въпреки,че в абсолютни цифри открояваме растеж, анализирайкиброя на предприятията като процент от общите предприятия на национално ниво, между 2008-2009, Северозападниятрегион регистрира спад от 8,8% до 7,9 %.Анализът на данните, предоставени от Националния статистически институт - България, показва, чена регионално ниво се регистрира, както през 2008г., така и през 2009г., най-малък брой предприятия всравнение с другите региони на развитие в България.В зависимост от категорията размер (брой заплатени служители) на нивото на Северозападния регион,се забелязва преобладаване на малките предприятия, с до 9 заплатени служителиi – около 92% отвсички предприятия в региона. Броят на големите фирми, с над 250 служители е сравнително малък - 56на нивото на целия регион на развитие.Източник: преработка на данни INS България
Cтратегия за устойчиво развитие на бизнес средата в региона Долж, Oлт, Плевен, Видин и Монтана 119ГЛАВЕН СЕКТОРСелското стопанство, практикувано на територията на двата окръга в румънската част (Долж и Олт) сехарактеризира със зърнените култури и техническите растения. От национален и интегриран инттерес в политикитеи плановете за развитие на ЕС, зърнените култури са силно повлияни от метеорологичните услови, отсъревнованието с трети страни от ЕС и от националните политики за субсидиране на производството.Броят търговски дружества, които имат като предмет на дейност селското стопавство, регистриранив двата огръка, е 895 през 2009 г. Към тях се прибавят 97-те, които функционират в областта нагорското стопанство (от които 07 в Долж и 27 в Олт) и онези, които имат за предмет на дейност риболов иаквакултурата (34 за двата окръга – 22 в Долж и 12 в Олт).Анализирайки броя на земеделските експлоатации, регистрирани според предварителните даннина Селскостопанското преброяване 2010 18 , на нивото на двата румънски окръга от анализирания регион,преобладават индивидуалните селскостопански експлоатации (над 99 %), следвани, с голяма разлика, отселскостопанските експлоатации на търговските дружества с частен капитал (0,2%).В нито един от двата окръга не е регистрирана експлоатация, притежвана от кооперативни дружества.Селскостопанските експлоатации на земеделските асоциации представляват изключително нисъкброй: 37 в Долж и 34 в Олт.За отбелязване е, че Югозападният регион Олтения има най-нисък процент (8,59 %) на селскостопанскиексплоатации юридически лица, измежду всички региони на развитие, с изключение на регионаБукурещ-Илфов. Така, в сравнение, Централният регион, класиран на следващото ниво, регистрира 10,42% селскостопански експлоатации юридически лица.Според предварителните резултати Земеделското преброяване 2010, на национално ниво, среднатаплощ на дадена експлоатация без юридическо лице(индивидуални експлоатации или оторизирани физическилица, индивидуални предприятия, семейни предприятия) е 1,95 ха, а при експлоатациите юридическилица средната площ е 190,84 ха.На нивото на окръг Долж, средната площ, използвана от селскостопански експлоатации е 3,63 ха,а в окръг Олт - 3, 01 ха, по-добре в сравнение с националната средна стойност, но доста недостатъчна запрактикувания вид култура. Като сравнение, в ЕС, средният размер на селскостопанската експлоатацияе 15,8 ха. За анализирания регион, повечето земеделски терени се вписват в категорията продуктивнаорна земя, следвани на голямо разстояние от пасища и ливади. Окръг Долж и окръг Олт се класират средпървите 10 окръга, които имат земеделски терен над 80% от земеделската площ, използвана от гледнаточка на структурата на земеделската площ, използвана покатегории ползванеПоземлен фондОт общата площ от 1,2 хил. ха, притежавана от двата окръга, на нивото на 2009 г., около 86 %представляват орна земя, следвана на разстояние от пасищата (около 11 %). Лозята и овощните градинидостигат заедно до около 3 % от земеделската площ на анализираната територия. За всеки окръг по отделноситуацията на начина на ползване на поземления фонд е представена споредпо-долните графики.Констатираме сходност по отношение процента земеделска площ за двата окръга, но окръг Олт е с орнаплощ по-голяма в сравнение с окръг Долж, въпреки че окръг Долж е с обща площ, по-голяма от Олт.18 Предварителен доклад, юни 2011.
- Page 3 and 4:
STRATEGIA DE DEZVOLTARE DURABILĂA
- Page 5 and 6:
Analiza PEST a con
- Page 7 and 8:
РУМЪНО-БЪЛГАРСКА Т
- Page 9:
IRC CENTRE Bulgaria................
- Page 12 and 13:
10Strategia de <st
- Page 14 and 15:
12Strategia de <st
- Page 16 and 17:
14Strategia de <st
- Page 18:
16Strategia de <st
- Page 21 and 22:
Strategia de <stro
- Page 23 and 24:
Strategia de <stro
- Page 25 and 26:
Strategia de <stro
- Page 27 and 28:
Strategia de <stro
- Page 29 and 30:
Strategia de <stro
- Page 31 and 32:
Strategia de <stro
- Page 33 and 34:
Strategia de <stro
- Page 35 and 36:
Strategia de <stro
- Page 37 and 38:
Strategia de <stro
- Page 39 and 40:
Strategia de <stro
- Page 41 and 42:
Strategia de <stro
- Page 43 and 44:
Strategia de <stro
- Page 45 and 46:
Strategia de <stro
- Page 47 and 48:
Strategia de <stro
- Page 49 and 50:
Strategia de <stro
- Page 51 and 52:
Strategia de <stro
- Page 53 and 54:
Strategia de <stro
- Page 55 and 56:
Strategia de <stro
- Page 57 and 58:
Strategia de <stro
- Page 59 and 60:
Strategia de <stro
- Page 61 and 62:
Strategia de <stro
- Page 63 and 64:
Strategia de <stro
- Page 65 and 66:
Strategia de <stro
- Page 67 and 68:
Strategia de <stro
- Page 69 and 70: Strategia de <stro
- Page 71 and 72: Strategia de <stro
- Page 73 and 74: Strategia de <stro
- Page 75 and 76: Strategia de <stro
- Page 77 and 78: Strategia de <stro
- Page 79 and 80: Strategia de <stro
- Page 81 and 82: Strategia de <stro
- Page 83 and 84: Strategia de <stro
- Page 85 and 86: Strategia de <stro
- Page 87 and 88: Strategia de <stro
- Page 89 and 90: СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙ
- Page 91 and 92: Cтратегия за устойч
- Page 93 and 94: Cтратегия за устойч
- Page 95 and 96: Cтратегия за устойч
- Page 97 and 98: Cтратегия за устойч
- Page 99 and 100: Cтратегия за устойч
- Page 101 and 102: Cтратегия за устойч
- Page 103 and 104: Cтратегия за устойч
- Page 105 and 106: Cтратегия за устойч
- Page 107 and 108: Cтратегия за устойч
- Page 109 and 110: Cтратегия за устойч
- Page 111 and 112: Cтратегия за устойч
- Page 113 and 114: Cтратегия за устойч
- Page 115 and 116: Cтратегия за устойч
- Page 117 and 118: Cтратегия за устойч
- Page 119: Cтратегия за устойч
- Page 123 and 124: Cтратегия за устойч
- Page 125 and 126: Cтратегия за устойч
- Page 127 and 128: Cтратегия за устойч
- Page 129 and 130: Cтратегия за устойч
- Page 131 and 132: Cтратегия за устойч
- Page 133 and 134: Cтратегия за устойч
- Page 135 and 136: Cтратегия за устойч
- Page 137 and 138: Cтратегия за устойч
- Page 139 and 140: Cтратегия за устойч
- Page 141 and 142: Cтратегия за устойч
- Page 143 and 144: Cтратегия за устойч
- Page 145 and 146: Cтратегия за устойч
- Page 147 and 148: Cтратегия за устойч
- Page 149 and 150: Cтратегия за устойч
- Page 151 and 152: Cтратегия за устойч
- Page 153 and 154: Cтратегия за устойч
- Page 155 and 156: Cтратегия за устойч
- Page 157 and 158: Cтратегия за устойч
- Page 159 and 160: Cтратегия за устойч
- Page 161 and 162: Cтратегия за устойч
- Page 163 and 164: Cтратегия за устойч
- Page 165 and 166: Cтратегия за устойч
- Page 167 and 168: Cтратегия за устойч
- Page 169: Cтратегия за устойч
- Page 172 and 173:
170Sustainable Development strategy
- Page 174 and 175:
172Sustainable Development strategy
- Page 176 and 177:
174Sustainable Development strategy
- Page 178 and 179:
176Sustainable Development strategy
- Page 180 and 181:
178Sustainable Development strategy
- Page 182 and 183:
180Sustainable Development strategy
- Page 184 and 185:
182Sustainable Development strategy
- Page 186 and 187:
184Sustainable Development strategy
- Page 188 and 189:
186Sustainable Development strategy
- Page 190 and 191:
188Sustainable Development strategy
- Page 192 and 193:
190Sustainable Development strategy
- Page 194 and 195:
192Sustainable Development strategy
- Page 196 and 197:
194Sustainable Development strategy
- Page 198 and 199:
196Sustainable Development strategy
- Page 200 and 201:
198Sustainable Development strategy
- Page 202 and 203:
200Sustainable Development strategy
- Page 204 and 205:
202Sustainable Development strategy
- Page 206 and 207:
204Sustainable Development strategy
- Page 208 and 209:
206Sustainable Development strategy
- Page 210 and 211:
208Sustainable Development strategy
- Page 212 and 213:
210Sustainable Development strategy
- Page 214 and 215:
212Sustainable Development strategy
- Page 216 and 217:
214Sustainable Development strategy
- Page 218 and 219:
216Sustainable Development strategy
- Page 220 and 221:
218Sustainable Development strategy
- Page 222 and 223:
220Sustainable Development strategy
- Page 224 and 225:
222Sustainable Development strategy
- Page 226 and 227:
224Sustainable Development strategy
- Page 228 and 229:
226Sustainable Development strategy
- Page 230 and 231:
228Sustainable Development strategy
- Page 232 and 233:
230Sustainable Development strategy
- Page 234 and 235:
232Sustainable Development strategy
- Page 236 and 237:
234Sustainable Development strategy
- Page 238 and 239:
236Sustainable Development strategy
- Page 240 and 241:
238Sustainable Development strategy
- Page 242 and 243:
240Sustainable Development strategy
- Page 244 and 245:
242Sustainable Development strategy
- Page 246 and 247:
244Sustainable Development strategy
- Page 250:
Asociația Română pentru Transfer