126Cтратегия за устойчиво развитие на бизнес средата в региона Долж, Oлт, Плевен, Видин и МонтанаВТОРИЧЕН СЕКТОРЮгозападният регион Олтения се характеризира основно с преработвателната и енергийната промишленост.Те се смятат за най-динамичните сектори, които осигуряват заемането на най-голям процентработна сила на регионално ниво.През 2009 г. във вторичния сектор 20 работят 2076 икономически единици. За окръг Долж идентифициранеикономически единици, работещи в секторите на химическата промишленост (торове), автомобилнатаиндустрия (представена от Ford Румъния), машиностроене (произвежда локомотиви, тежкичасти и оборудване, селскостопанска техника). За Олт представителни са икономическите единици отметалургията (обработка на алуминий), машиностроенето, текстилната индустрия, хранително-вкусоватапромишленост.Функцията на машиностроителната индустрия е да осигурява всички клонове на икономиката с машини,апарати и оборудване, за да задоволи нуждите на населението от различни видове машини и битоватехника. В качеството на потребител на различни видове производства и полупроизводства, машиностроителнатапромишленост поддтиква развитието на много отрасли на икономиката.За нивото на окръг Долж окръга, най-значимата единица за сектора, от 2007 г. е Ford Румъния АД,която пое мажоритарния дял акции от ТД „Automobile” – Крайова. Ford Румъния регистрира над 3600 заплатенислужители през 2009 г.За окръг Олт най-представителната икономическа единица в сектора е “ALRO” - Слатина, с оборотнад 1,4 млрд. RON през 2009 г. и с 2825 служители.По отношение на българската зона на района, обхванат в анализа, вторичният сектор е представенпредимно от хранително-вкусовата промишленост, леката промишленост, преработката на каучук ипластмаси, промишлеността, произвеждаща машини и оборудване.Производство на основнитепромишлени сектори (2008 г.)Област МонтанаОбласт Плевенв процентиЕлектрическо оборудване 34,4 -Хранителни продукти, напитки и15,2 33,1тютюневи изделияБрутни и преработени метални14 14,2изделия (с изключение намашини)Текстил, облекла, обувки, кожени7,2 15,1изделияИзделия от каучук и пластмаса,7 -други неметални изделияТранспортна техника 6,3 -Машини и съоръжения 4,1 23Други 11,8 14,6Източник: www.investnorthwest.bgЗа област Видин, наличните данни за 2008 г. отбелязват дял на индустрията от 8,2%.Производство на основните промишленисектори (2008 г.) (проценти)Област ВидинТърговия, ремонт на автомобили 52,6Социални услуги 17,9Хотелиерство и ресторантьорство 8,9Промишленост 8,2Други 12,4Източник: www.investnorthwest.bg20 www.listafirme.<strong>ro</strong>
Cтратегия за устойчиво развитие на бизнес средата в региона Долж, Oлт, Плевен, Видин и Монтана 127В трите области, най-представителните предприятия са: Кнауф България (строителни материали),Кула Ring (каучукови изделия), ESM - Инженеринг (строителни материали), ПТ - Георги Денев ЕТ (производителна мебели) Белка АД, Димум - Стил ООД, Белмод ООД (текстил и облекло), Монбат (производителна акумулатори), Монолит АД (добив и преработка на камък), Берг Монтана фитинги (дизайнер и производителна изделия от метал), Керамик Инвест 1 (производител на теракота и керамични плочи).ТРЕТИЧЕН СЕКТОРТретичният сектор регистрира значителен напредък от 2007 г., излизайки от периода на икономическарецесия, по-малко засегнат от другите сектори, както на регионално 21 , така и на окръжно ниво.По отношение на преките чуждестранни инвестиции, за Румъния през 2009 г., дейностите от сектора,които са привлекли инвестиции са: финансово посредничество и застраховане, които включватбанкова дейност, небанковите финансови институции и застрахователните и представляват 19% от общитеинвестиции, строителство и сделки с недвижими имоти (12,9%), търговия на едро и дребно (12,3%), информационнитехнологии и съобщения (6,5%) 22 .Услугите се разглеждат като дейности, които създават най-голямата част от добавената материалнаи духовна стойност в икономиката на региона. Става въпрос за функциите на научните изследвания, образованието(професионално формиране и усъвършенстване), поддръжка, доставка и съхранение, дистрибуция,засилване използването на продуктите, управление и рециклиране на отпадъците. Тези функциивключват, с разлики в зависимост от естеството на продуктите, до 80% от общите им разходи.От друга страна, хетерогенността на услугите прави така, че различните извършвания (полагания)да не допринасят за икономическия растеж, като услугите се разделят от тази гледна точка на: трудоемки(персонал) и интензивни по познанието (интелигентност).В двата анализирани окръга броят на икономическите единици в третичния сектор, регистриранипрез 2009 г. е 19.973, от които 11.960 (или около 60%) икономически единици, ангажирани в търговията.ТуризъмОт всички населени места в окръг Долж, от 2007 г., само 9 притежават единици за туристическонастаняване, а 3 от тях са в градската среда (общините Крайова и Калафат и гр. Филаш), а останалитешест са в селския район (селските общини Братовоейщ, Буковъц, Коцофении отпред, Герчещ, Ишалницаи Малу Маре). В данните за 2010 г., броят на местата в единиците за туристическо настаняване в Калафати Братовойещ, Буковъц и Ишалница е нула, въпреки, че на окръжно ниво, капацитетът за настаняване сее увеличил явно през 2008, 2009 и 2010 г.В окръг Олт, според данните на Окръжната статистическа дирекция, броят на съществуващите единициза туристическо настаняване е ограничен, но нараства от 6 през 2007 г. до 11 през 2010 година.Всички единици са разположени в градския район, най-много от тях в община Слатина, окръжен град.На нивото на окръга е установено, въз основа на наличните данни, предоставени от Окръжнатастатистическа дирекция, че по отношение на средната нетна месечна печалба от дейности на националнатаикономика, в периода 2007 - 2009 г., в туристическия сектор (хотели и ресторанти ), е ретистриранрастеж от 16% през 2008 г., последван от 4% спад през 2009 г. в сравнение с 2008 г., запазвайки обаче 12%повече отколкото през 2007. Трябва да се отбележи труднят период, който туристическите услуги са билидлъжни да преминат.Информациите за окръг Олт показват подобно развитие: растеж през 2008 г. в сравнение с 2007 г.(около 39%), последван от спад с около9% през 2009 г. в сравнение с 2008 г.Средният брой на заплатените служители в сектора в окръг Долж е намаля между 2008 и 2009 г., от1911 на 1763, а в окръг Олт - от 931 на 869 служители.Анализът на еволюцията на броя икономически единици, активни в областта на туризма - хотелиерствои ресторантьорство (НКИД, рев.1 и НКИД, рев. 2), ни показва положително развитие за 2007-2009 г.и за двата окръга, през 2009 г. в Долж са идентифицирани 666 единици, а в Олт - 362.В българските области, част от анализирания регион, се забелязва годишно увеличение на брояединици за туристическо настаняване за трите области между 2008-2010, като:21 Глава 2. Икономически контекст – План за регионално развитие на Югозапаеден регион Олтения22 BNR – доклад 2009 преки чуждестранни инвестиции в Румъния
- Page 3 and 4:
STRATEGIA DE DEZVOLTARE DURABILĂA
- Page 5 and 6:
Analiza PEST a con
- Page 7 and 8:
РУМЪНО-БЪЛГАРСКА Т
- Page 9:
IRC CENTRE Bulgaria................
- Page 12 and 13:
10Strategia de <st
- Page 14 and 15:
12Strategia de <st
- Page 16 and 17:
14Strategia de <st
- Page 18:
16Strategia de <st
- Page 21 and 22:
Strategia de <stro
- Page 23 and 24:
Strategia de <stro
- Page 25 and 26:
Strategia de <stro
- Page 27 and 28:
Strategia de <stro
- Page 29 and 30:
Strategia de <stro
- Page 31 and 32:
Strategia de <stro
- Page 33 and 34:
Strategia de <stro
- Page 35 and 36:
Strategia de <stro
- Page 37 and 38:
Strategia de <stro
- Page 39 and 40:
Strategia de <stro
- Page 41 and 42:
Strategia de <stro
- Page 43 and 44:
Strategia de <stro
- Page 45 and 46:
Strategia de <stro
- Page 47 and 48:
Strategia de <stro
- Page 49 and 50:
Strategia de <stro
- Page 51 and 52:
Strategia de <stro
- Page 53 and 54:
Strategia de <stro
- Page 55 and 56:
Strategia de <stro
- Page 57 and 58:
Strategia de <stro
- Page 59 and 60:
Strategia de <stro
- Page 61 and 62:
Strategia de <stro
- Page 63 and 64:
Strategia de <stro
- Page 65 and 66:
Strategia de <stro
- Page 67 and 68:
Strategia de <stro
- Page 69 and 70:
Strategia de <stro
- Page 71 and 72:
Strategia de <stro
- Page 73 and 74:
Strategia de <stro
- Page 75 and 76:
Strategia de <stro
- Page 77 and 78: Strategia de <stro
- Page 79 and 80: Strategia de <stro
- Page 81 and 82: Strategia de <stro
- Page 83 and 84: Strategia de <stro
- Page 85 and 86: Strategia de <stro
- Page 87 and 88: Strategia de <stro
- Page 89 and 90: СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙ
- Page 91 and 92: Cтратегия за устойч
- Page 93 and 94: Cтратегия за устойч
- Page 95 and 96: Cтратегия за устойч
- Page 97 and 98: Cтратегия за устойч
- Page 99 and 100: Cтратегия за устойч
- Page 101 and 102: Cтратегия за устойч
- Page 103 and 104: Cтратегия за устойч
- Page 105 and 106: Cтратегия за устойч
- Page 107 and 108: Cтратегия за устойч
- Page 109 and 110: Cтратегия за устойч
- Page 111 and 112: Cтратегия за устойч
- Page 113 and 114: Cтратегия за устойч
- Page 115 and 116: Cтратегия за устойч
- Page 117 and 118: Cтратегия за устойч
- Page 119 and 120: Cтратегия за устойч
- Page 121 and 122: Cтратегия за устойч
- Page 123 and 124: Cтратегия за устойч
- Page 125 and 126: Cтратегия за устойч
- Page 127: Cтратегия за устойч
- Page 131 and 132: Cтратегия за устойч
- Page 133 and 134: Cтратегия за устойч
- Page 135 and 136: Cтратегия за устойч
- Page 137 and 138: Cтратегия за устойч
- Page 139 and 140: Cтратегия за устойч
- Page 141 and 142: Cтратегия за устойч
- Page 143 and 144: Cтратегия за устойч
- Page 145 and 146: Cтратегия за устойч
- Page 147 and 148: Cтратегия за устойч
- Page 149 and 150: Cтратегия за устойч
- Page 151 and 152: Cтратегия за устойч
- Page 153 and 154: Cтратегия за устойч
- Page 155 and 156: Cтратегия за устойч
- Page 157 and 158: Cтратегия за устойч
- Page 159 and 160: Cтратегия за устойч
- Page 161 and 162: Cтратегия за устойч
- Page 163 and 164: Cтратегия за устойч
- Page 165 and 166: Cтратегия за устойч
- Page 167 and 168: Cтратегия за устойч
- Page 169: Cтратегия за устойч
- Page 172 and 173: 170Sustainable Development strategy
- Page 174 and 175: 172Sustainable Development strategy
- Page 176 and 177: 174Sustainable Development strategy
- Page 178 and 179:
176Sustainable Development strategy
- Page 180 and 181:
178Sustainable Development strategy
- Page 182 and 183:
180Sustainable Development strategy
- Page 184 and 185:
182Sustainable Development strategy
- Page 186 and 187:
184Sustainable Development strategy
- Page 188 and 189:
186Sustainable Development strategy
- Page 190 and 191:
188Sustainable Development strategy
- Page 192 and 193:
190Sustainable Development strategy
- Page 194 and 195:
192Sustainable Development strategy
- Page 196 and 197:
194Sustainable Development strategy
- Page 198 and 199:
196Sustainable Development strategy
- Page 200 and 201:
198Sustainable Development strategy
- Page 202 and 203:
200Sustainable Development strategy
- Page 204 and 205:
202Sustainable Development strategy
- Page 206 and 207:
204Sustainable Development strategy
- Page 208 and 209:
206Sustainable Development strategy
- Page 210 and 211:
208Sustainable Development strategy
- Page 212 and 213:
210Sustainable Development strategy
- Page 214 and 215:
212Sustainable Development strategy
- Page 216 and 217:
214Sustainable Development strategy
- Page 218 and 219:
216Sustainable Development strategy
- Page 220 and 221:
218Sustainable Development strategy
- Page 222 and 223:
220Sustainable Development strategy
- Page 224 and 225:
222Sustainable Development strategy
- Page 226 and 227:
224Sustainable Development strategy
- Page 228 and 229:
226Sustainable Development strategy
- Page 230 and 231:
228Sustainable Development strategy
- Page 232 and 233:
230Sustainable Development strategy
- Page 234 and 235:
232Sustainable Development strategy
- Page 236 and 237:
234Sustainable Development strategy
- Page 238 and 239:
236Sustainable Development strategy
- Page 240 and 241:
238Sustainable Development strategy
- Page 242 and 243:
240Sustainable Development strategy
- Page 244 and 245:
242Sustainable Development strategy
- Page 246 and 247:
244Sustainable Development strategy
- Page 250:
Asociația Română pentru Transfer