25 години 25 years

Политики за околната среда, управлявани от дирекциите на МОСВ
Environmental Policies Managed By the Moew directorates
Политики за околната среда, управлявани от дирекциите на МОСВ
Environmental Policies Managed By the Moew directorates
всички отрасли на икономиката и от развитието на
инфраструктурата на ранния етап от тяхното проучване
и разработване, преди да е взето решение за
реализацията им на конкретно място при съответната
технология, начин на строителство и др. Резултатите
от ОВОС трябва да бъдат вземани предвид при
проектирането, изграждането и експлоатацията на
инвестиционните предложения.
Екологичната оценка (ЕО) на планове и програми
е превантивен инструмент за оценяване на евентуалните
значителни въздействия върху околната
среда в резултат от прилагането на планове и програми
на интернационално, национално, регионално
и местно равнище. Оценката се извършва едновременно
с разработването им, т.е. подходът е към
интегриране на процесите. Извършването на ЕО се
съвместява изцяло с регламентираните национални
процедури за изготвяне и одобряване на планове/
програми, като органите, отговорни за одобряването
им, трябва да се съобразяват със становището/
решението по ЕО.
Някои от основните елементи на ОВОС са заложени
с разработените инструкции: „Инструкция
за съдържанието на част „Опазване на природната
среда за обектите на капиталното строителство“ на
Министерството на строителството и селищното
устройство, издадена през 1984 г., и „Инструкция
за изготвяне на част „Опазване на природната среда
за обекти от капиталното строителство и реда за
извършване на екологичните експертизи“ на КОПС,
издадена през 1985 г. През 1991 г. Министерството
на строителството, архитектурата и благоустройството
и МОС издават Наредба №1 за екологичните
изисквания към териториалноустройственото планиране
и инвестиционните проекти.
Действителното прилагане на процеса на ОВОС
в Република България започва с влизането в сила на
ЗООС през 1991 г. (обн. в ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.,
изм. и доп. в ДВ, бр. 100 от 1992 г.).
Регламентираната със ЗООС процедура по
ОВОС е съобразена с Директива 85/337/ЕИО от
27. 06. 1985 г. относно оценката на въздействието
на някои публични и частни проекти върху околната
среда и въвежда превантивната дейност като основен
принцип на управлението на околната среда.
През 1992 г. е приета първата Наредба №1 за
ОВОС, детайлизираща процедурата и изискванията,
поставени рамково в Закона. В резултат на натрупания
практически опит се налага подготовката
и влизането в сила на нова Наредба (№1) по ОВОС
през 1995 г.
Като се следва практическото развитие на процеса
на ОВОС в България и се вземат предвид опитът
и познанията по прилагането в страните – членки на
ЕС, ЗООС в частта по ОВОС се променя няколко
пъти, с което се усъвършенстват правилата и изискванията.
Най-значително по обем и същност е изменението
от 1997 г., когато се поставят конкретни
критерии за извършване на задължителна ОВОС и
ясно се регламентират действията на компетентните
органи.
През 1998 г. се отменя Наредбата от 1995 г. и се
приема нова Наредба (№4) за ОВОС. Това се налага
заради изпълнението на изискванията за съобразяване
на българското законодателство със законодателството
на ЕС и за пълно включване на практиката
на ЕС. Участието на обществеността става задължителна
и съществена част от процедурата по ОВОС в
Република България. Това дава възможност на заинтересованите
страни да участват при вземането на
решения по отношение на съществуващите или при
предлагането на нови алтернативи, при одобряването
или неразрешаването на реализацията на предложенията
или при спиране на обекти в експлоатация.
Нормативната уредба ясно регламентира и процедурата
за обжалване по съдебен ред на взетите решения
по ОВОС от компетентните органи, МОСВ или
РИОСВ.
През 1999 г. е създадена Междуведомствена комисия
към МОСВ с участие на представители на
Министерството на здравеопазването, Министерството
на земеделието и горите, Министерството
на регионалното развитие и благоустройството и
на национални експерти, която конкретизира изискванията
към обхват и съдържание на докладите за
ОВОС за устройствените планове и техните измеand
infrastructure development in the early
stage of their feasibility study and development
before a decision is taken to implement them in
a specific place with specific technology, method
of construction, etc. EIA results should be
taken into account in the design, construction
and operation of investment proposals.
Environmental assessment (EA) of plans
and programmes is a preventive tool for assessing
the potential significant environmental
impacts resulting from the implementation of
plans and programmes at international, national,
regional and local level. The EA is performed
simultaneously with their development, i.e. the
approach is integration of processes. The performance
of the EA complies with national
statutory procedures for the preparation and
approval of plans/programmes, the authorities
responsible for their approval should comply
with the EA opinion/decision.
Some of the key elements of the EIA were
set in the instructions developed: Instructions
on the contents of “Conservation of the environment
at sites of capital construction” of the
Ministry of Construction and Urban Planning
issued in 1984, and Instructions on preparing
“Protection of the environment at sites of capital
construction and procedures for conducting
environmental expertise” of CEP issued in
1985. In 1991 the Ministry of Construction,
Architecture and Housing and Public Works
and the MoE issued Decree No 1 setting out
environmental requirements to spatial planning
and investment projects.
The actual application of EIA in Bulgaria
started with the entry into force of the EPA in
1991 (prom. SG No. 86 of 18.10.1991, amended
and supplemented SG No. 100 of 1992);
As regulated by the EPA, the EIA procedure
complies with Directive 85/337/EEC of
27. 06. 1985 on the assessment of the effects of
certain public and private projects on the environment
and introduces preventive action as a
fundamental principle of environmental management.
In 1992 the first Ordinance No 1 on EIA was
adopted, which detailed the procedures and requirements
set out in the Act as a framework.
Practical experience required the drafting and
entry into force of the new Ordinance (No 1)
on EIA in 1995.
Following the practical development of the
EIA process in Bulgaria and taking into account
the experience and knowledge of its application
in the EU member states, the part of the EPA
concerning EIA was changed several times,
thus improving rules and requirements. The
most significant in terms of scope and nature
was the modification of 1997 when specific criteria
for carrying out mandatory EIA were set
and the activities of the competent authorities
were clearly regulated.
The 1995 Ordinance was repealed in 1998
and a new Ordinance (No 4) on EIA was
adopted. This was necessary due to the requirements
for compliance of Bulgarian legislation
with the EU and the full inclusion of EU
practice. Public participation became a mandatory
and essential part of the EIA procedure in
Bulgaria. This enables stakeholders to participate
in making decisions regarding existing or
proposed new options, in approvals or rejections
of the implementation of the proposals or
suspension of operational facilities. Legislation
clearly regulates the procedure for judicial review
of decisions taken by the EIA by the competent
authorities, MoEW or RIEW.
In 1999, the Interinstitutional commission
was set up at the MoEW with the participation
of representatives of the Ministry of Health, the
Ministry of Agriculture and Forestry, the Ministry
of Regional Development and national experts,
which specified the requirements for the
scope and content of EIA reports for development
plans and their amendments.
The requirements of Directive 85/337/
104
105