25 години 25 years

Политики за околната среда, управлявани от дирекциите на МОСВ
Environmental Policies Managed By the Moew directorates
Политики за околната среда, управлявани от дирекциите на МОСВ
Environmental Policies Managed By the Moew directorates
мерки, залегнали в общинските програми, са свързани
с промяна на горивната база за битово отопление,
с изпълнение на инвестиционни проекти
в транспортния сектор (за по-големите градове),
увеличаване на честотата на почистване на уличната
мрежа, проекти по озеленяване и реконструкции,
контрол на строителните дейности и т.н.
В резултат на положените усилия се наблюдава
намаляване на броя на превишенията на средноденонощната
норма, както и намаляване на средногодишните
концентрации на ФПЧ 10 в атмосферния
въздух:
• измерената средногодишна концентрация е намаляла
в 28 от 37 пункта за мониторинг през
2014 г. в сравнение с 2011 г., в 6 е непроменена и
само в 3 е регистрирано повишаване;
• измерената средногодишна концентрация е
намалена през споменатия период между 4% и
56%;
• през 2014 г. в сравнение с 2011 г. в 27 от 37 пункта
за мониторинг е регистрирано намаляване на
броя на превишенията на средноденонощната
норма, в 7 броят на превишенията е непроменен
и само в 2 има увеличен брой превишения.
Проблемът със замърсяването със серен диоксид
е свързан най-вече с работата на определени
инсталации за производство на енергия, които
използват местни въглища с високо съдържание на
сяра. В резултат на многогодишните усилия на различни
нива – държавно, общинско и бизнес, този
проблем на практика е решен и определените от
законодателството норми остава да бъдат постигнати
само в едно населено място в страната.
България, за разлика от повечето държави –
членки на ЕС, няма хроничен проблем с наднормени
нива на азотен оксид с изключение на регистрираните
след 2007 г. в най-големите общини
– Столична и Пловдив. Страната ни се възползва
от правото, което европейското законодателство
дава, и кандидатства за дерогация за по-късна дата
след 2014 г. по отношение на постигането на нормите
в тези две общини, която беше одобрена от
ЕК.
or adopts new ones. The main measures set out
in the municipal programmes are related to the
change of the fuel base for domestic heating,
the implementation of investment projects in
the transport sector (in larger cities), increasing
the frequency of cleaning the road network,
greeningprojects and reconstructions, control
of construction activities, etc.
These efforts led to a decrease in the number
of exceedances of the daily average rate and
a reduction in the annual concentrations of
PM 10 in ambient air:
• the average concentrations decreased at 28
out of the 37 monitoring stations in 2014
compared to 2011, 6 remained unchanged
and only 3 registered an increase;
• the average concentration was reduced during
the period by between 4% and 56%;
• compared to 2011, 27 out of 37 monitoring
stations registered in 2014 a reduction in
the number of exceedances of the daily average
rate, at seven the number of exceedances
remained unchanged and only 2 recorded an
increased number of exceedances.
The problem with sulphur dioxide pollution
is connected mainly with the operation of
certain plants which generate energy using local
coal of high sulphur content. As a result of
years of efforts at various levels - state, municipal
and business, this problem has been practically
solved and the norms set out in the legislation
remain to be achieved in only one locality
in the country.
Unlike most EU member states, Bulgaria
does not have a chronic problem with excessive
levels of nitric oxide except for those registered
after 2007 in the largest municipalities - Sofia
and Plovdiv. Our country took advantage of
the right envisaged by the EU legislation, and
applied for a derogation after 2014 in terms of
achieving the standards in these two municipalities,
which was approved by the Commission.
Вещества, които нарушават озоновия
слой (ОРВ), и флуорсъдържащи
парникови газове (ФПГ)
Освен за опазване чистотата на въздуха, дирекцията
е отговорна и за прилагането на националното
законодателство, свързано с глобални проблеми, каквито
са опазването на озоновия слой и ограничаването
на емисиите на флуорсъдържащите парникови
газове.
През 80-те години на миналия век загрижеността
поради нарастващото разрушаване на озона в атмосферата
е причина да бъде инициирано въвеждане на
регулаторна рамка за поетапно прекратяване на употребата
на веществата, които нарушават озоновия
слой (ОРВ). През 1987 г. е приет Монреалският протокол
(МП) към подписаната две години преди това
Виенска конвенция за защита на озоновия слой. Конвенцията
обвързва страните с ангажимент да защитават
човешкото здраве и околната среда от ефектите
на озоновото намаляване и постановява участващите
държави да си сътрудничат в изследванията, наблюденията
и информационния обмен. МП идентифицира
основните ОРВ и установява схемата за намаляване
и прекратяване на потреблението и производството
им. По-късно Монреалският протокол претърпява
няколко изменения (Лондонски, Копенхагенски,
Монреалски и Пекински изменения), като са въведени
по-строги изисквания по отношение на сроковете
за спиране употребата на ОРВ, включени са допълнителни
вещества, които да се контролират, и е въведен
финансов механизъм за подкрепа на развиващите се
страни и страните с преходна икономика.
България е страна по МП от 1991 г. През 1990 г. се
присъединява към Виенската конвенция за защита на
озоновия слой и към горепосочения протокол. Страната
ни не произвежда, а само употребява ОРВ. През
годината на ратифициране на МП консумацията на
ОРВ у нас е била 3066 тона озоноразрушаващ потенциал.
В резултат от създаването на необходимата законодателна
рамка, през 2006 г. потреблението вече е
намаляло с 99,65% спрямо 1989 г. и е достигнало до
10,6 тона озоноразрушаващ потенциал. През 1996 г.
е забранен вносът на хлорфлуорвъглеводороди, а от
Ozone depleting substances (ODS),
and fluorinated greenhouse gases
(F-Gas)
In addition to air protection, the directorate is
responsible for the application of national legislation
relating to global issues, such as protection of
the ozone layer and reducing emissions of fluorinated
greenhouse gases.
In the 1980s, the growing concern about the
ozone depletion, a regulatory framework was
introduced for phasing out the use of ozone depleting
substances (ODS). In 1987, the Montreal
Protocol (MP) was adopted and two years earlier
- the Vienna Convention for the Protection of
the Ozone Layer. The Convention binds the parties
with a commitment to protect human health
and the environment from the effects of ozone
depletion and obliges the participating countries
to cooperate in research, observations and information
exchange. MP identifies major ODS and
establishes a scheme to reduce and eliminate
their consumption and production. Later, Montreal
Protocol underwent several amendments
(London, Copenhagen, Montreal and Beijing
amendments) and introduced more stringent
requirements in terms of deadlines for phasing
out the use of ODS; it included additional substances
to be controlled and introduced a financial
mechanism to support developing countries
and countries with transition economies.
Bulgaria has been a party to the MP since
1991. In 1990 it joined the Vienna Convention
for the Protection of the Ozone Layer and the
said Protocol. Our country does not produce, but
only uses ODS. In the year of ratification of the
MP, the ODS consumption in the country was
3066 tonnes of ozone-depleting potential. As a
result of the adoption of the necessary legislative
framework, in 2006 the consumption decreased
by 99.65% compared to 1989 and reached 10.6
tonnes of ozone-depleting potential. In 1996 the
import of chlorofluorocarbons was banned and
in 2007 the use of recycled or reclaimed chloro-
90
91