PhD Thesis_ver3.pdf

I. ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР
1. Мултиплен миелом – биологични особености и нови
1.1. Обща характеристика
терапевтични стратегии
Мултипленият миелом (ММ) е хематологично злокачествено заболяване, което се
характеризира със злокачествен растеж на плазмоцити в костния мозък, а с прогресира-
нето на болестта и извън него (Piazza, Gurrieri et al. 2007). Малигнените плазмоцити
(МП) секретират моноклонален имуноглобулин – парапротеин. Чести усложнения са
костни увреждания, хиперкалциемия, бъбречна недостатъчност и анемия (Kenealy and
Prince 2006). Мултипленият миелом е сравнително често злокачествено заболяване и
съставлява 10-15 % от случаите на злокачествени неоплазии в хематологията и 1 % от
случаите на злокачествени неоплазии изобщо (Parkin, Bray et al. 2005). В повечето слу-
чаи ММ възниква от еволюцията на премалигнено състояние, наречено моноклонална
гамопатия с неизяснена значимост (MGUS – monoclonal gammopathy of undetermined
significance), което засяга около 3% от населението над 50-годишна възраст (Kyle,
Therneau et al. 2006). Засега ММ е неизлечимо заболяване, но терапията може да удъл-
жи продължителността и подобри качеството на живота. Чрез комбинирането на висо-
кодозова химиотерапия с автоложна трансплантация на хемопоетични стволови клетки
(АТХСК), която се наложи като стандарт в лечението на пациенти под 65 год., може да
се постигне средна преживяемост от 5 години и повече (Harousseau, Moreau et al. 2005;
Mihelic, Kaufman et al. 2007). В последно време бяха постигнати значителни успехи,
свързани с изясняване на молекулярната биология на мултипления миелом и особено
изключителната важност на взаимодействието между МП и костно-мозъчната микро-
среда като фактор, който стимулира пролиферацията на МП и ги предпазва от апоптоза.
Тези успехи послужиха като основа за създаване на нови лекарства, действащи върху
конкретни мишени.
14