PhD Thesis_ver3.pdf

Сравнително in vitro изследване на нови възможности за фармакологично повлияване на
мултипления миелом
U-266 OPM-2 RPMI-8226
U0126, 10 µM - + - + - + - + - + - +
Erufosine, µM - - 20 20 - - 5 5 - - 7,5 7,5
Относително ниво на
p-MEK1/2
Относително ниво на
p-ERK1/2
Относително ниво на
p-p90RSK
Относително ниво на
p-MSK1
Относително ниво на
p-Akt1/2/3
Относително ниво на
p-JNK1/2/3
Относително ниво на
активна каспаза-3
Дял на неактивния
фрагмент на PARP
1,0 1,4 0,9 2,0 1,0 15,6 1,7 3,4 1,0 1,7 1,1 1,8
1,0 0,4 0,9 0,3 1,0 0,3 1,2 0,2 1,0 0,3 1,5 0,3
1,0 0,2 1,0 0,4 1,0 0,6 0,3 0,1 1,0 0,1 1,5 0,2
1,0 0,7 0,8 0,5 1,0 0,4 0,1 0,05 1,0 0,4 0,3 0,1
1,0 1,1 1,1 1,3 1,0 0,5 0 0 1,0 0,9 0,6 0,6
1,0 0,9 1,9 2,3 1,0 1,0 2,7 2,6 1,0 1,4 1,1 1,4
0 0 0 0 1,0 2,9 59,2 52,4 0 0 0 +
0% 0% 0% 0% 6% 7% 55% 70% 7% 7% 10% 21%
Таблица IV.8. Въздействие на U0126 и Erufosine, приложени самостоятелно или съвместно,
върху нивата на фосфорилираните (активните) форми на ключови сигнални
протеини и върху апоптотичните каскади в миеломни клетки U-266, OPM-2 и
RPMI-8226. Отделните видове клетки са третирани с различни (но еквипотентни)
концентрации Erufosine или с 10 µM U0126, или пък и с двете вещества, като в този
случай U0126 е приложен един час преди добавянето на еруфозин. Шестнадесет часа
по-късно клетките са лизирани и са анализирани чрез имуноблот. Денситометрично
определените интензитети на бандовете за фосфорилираните протеини и за активния
фрагмент на каспаза-3 са разделени на съответните интензитети за контролния
протеин β-актин. Получените съотношения при нетретираните контроли са приети
за единица и спрямо тях са преизчислени останалите. Делът на неактивния фрагмент
на PARP е изчислен като процент от общото количество PARP чрез съпоставка
на интензитетите на съответните бандове.
Представените данни показват, че специфичното инхибиране на МЕК1/2 с U0126 е
свързано със значителни промени в противомиеломната ефективност на Erufosine.
3.6. Влияние на Bcl-XL
Преди да се изследва влиянието на Bcl-XL върху противомиеломния ефект на из-
следваните вещества, беше направена съпоставка чрез RT-PCR на нивата на иРНК за
синтез на Bcl-XL в нетретирани клетки U-266, OPM-2, RPMI-8226 и SAOS-2. Получени-
те резултати са представени на фиг. IV.100. Вижда се, че нивото на иРНК за синтез на
Bcl-XL е най-ниско в клетъчната линия OPM-2. Клетките SAOS-2 имат 3,4 пъти по-ви-
280