PhD Thesis_ver3.pdf

27
I. Литературен обзор – Мултиплен миелом
доза 100 mg/m 2 , всеки от които последван от АТХСК, е по-резултатно в сравнение с
конвенционалната химиотерапия. Проучват се възможностите за прилагане на АТХСК
и при пациенти над 70 г. Редица данни показват, че принципно двукратната (тандемна)
АТХСК постига по-висока честота на пълна ремисия отколкото еднократната. АТХСК
обаче не се препоръчва при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност
(Harousseau 2007). Най-важните прогностични маркери за успеха на АТХСК са нивото
на Sβ2M и наличието на хромозомни аберации. Пациентите с висок Sβ2M в комбинация
с t(4;14) или del(17p) имат лоша прогноза дори и при двукратна АТХСК (Harousseau
2007).
Алогенната трансплантация на хемопоетични стволови клетки може да индуцира по-
продължителна ремисия, но този тип трансплантация се понася много по-трудно от па-
циентите и е свързан с висока смъртност (над 50% в някои проучвания), главно поради
инфекции и реакция на присадката срещу реципиента. Ето защо този тип транспланта-
ция може да се прилага само при малка част от пациентите с ММ – тези, които са по-
млади от 55 г. и имат роднински донори със сходни HLA-антигени (Harousseau 2007). В
последно време се възлагат надежди на немиелоаблативната алогенна трансплантация,
известна още като мини-алогенна трансплантация. Тази разновидност съчетава сравни-
телно висока ефективност и по-ниска пост-трансплантационна смъртност в сравнение
със стандартната алогенна трансплантация. Обикновено се прилага след предходна
АТХСК. Някои проучвания обаче поставят под въпрос ефективността на този подход
(Crawley, Iacobelli et al. 2007).
1.6. Нови фармакологични средства за лечение на мултиплен
миелом
1.6.1. Производни на талидомида
Thalidomide. Историята на талидомида започва още в началото на 50-те години на
ХХ век, когато е разработван като потенциално седативно и антиепилептично средство
(Melchert and List 2007). Установява се, че не притежава достатъчна антиепилептична
ефективност, за да бъде регистриран с това показание, но е пуснат в употреба като съ-
нотворно и антиеметик при бременност. Едва след това, със силното зачестяване на
вродени малформации, се установява че талидомидът е тератогенен и употребата му по