PhD Thesis_ver3.pdf

Сравнително in vitro изследване на нови възможности за фармакологично повлияване на
мултипления миелом
синтез на OPN се характеризира миеломната клетъчна линия RPMI-8226 – 32,9 пъти по-
високо, отколкото при остеосаркомната клетъчна линия SAOS-2 и 17,3 пъти по-високо,
отколкото при миеломната клетъчна линия OPM-2. Третата миеломна клетъчна линия
(U-266) заема междинно положение с 2,5 пъти повече иРНК за синтез на остеопонтин
от OPM-2 и 6,9 пъти по-малко от RPMI-8226. В допълнение бяха изследвани съотноше-
нията между отделните сплайсингови форми на иРНК за синтез на OPN. Получените
резултати са представени на фиг. IV.78.Б. Вижда се, че във всички случаи иРНК за син-
тез на OPN-a е в по-голямо количество от иРНК за синтез на OPN-b. Съотношението
между нивата на двете форми е най-голямо при RPMI-8226, където то е 5,5. Следват U-
266, SAOS-2 и OPM-2, при които съотношението е съответно 3,0, 1,9 и 1,5. В никоя от
изследваните клетъчни линии не се установява значително количество иРНК за синтез
на OPN-c.
Беше изследвана сравнително и секрецията на OPN от отделните клетъчни линии. За
целта беше проведен имуноблот с проби от концентрирана кондиционирана среда. Част
от пробите бяха обработени с тромбин, за да се установят с висока степен на достовер-
ност бандовете на остеопонтина по настъпващата специфична фрагментация. Получе-
ните резултати са представени на фиг. IV.79. Секретиран остеопонтин се наблюдава в
средата на клетки RPMI-8226 и U-266, но не и в средата на клетки OPM-2 или SAOS-2.
RPMI-8226 секретират 2,9 пъти по-голямо количество OPN от U-266. И двата вида
клетки секретират в най-голямо количество изоформата OPN-a (≈55 kDa), в по-малко –
OPN-b (≈50 kDa), a в най-малко – OPN-c (≈44 kDa).
3.2.1. Влияние на добавен рекомбинантен човешки остеопонтин
(rhOPN)
Най-напред, доставеният rhOPN беше подложен на анализ чрез имуноблот, за да се
установи качественият му състав, т.е. дали съдържа различни изоформи. Получените
резултати са представени на фиг. IV.80. Наблюдава се един много широк банд, което
говори за присъствие в продукта на множество различни остеопонтинови форми.
Специфичността на използваното антитяло се демонстрира от изчезването на
въпросния банд и появата на специфични фрагменти, когато пробата е обработена с
тромбин преди провеждане на електрофорезата. Остеопонтинови фрагменти се
наблюдават в по-малко количество и в необработената с тромбин проба.
256