PhD Thesis_ver3.pdf

Фиг. IV.73. Влияние на
IL-6 върху цитотоксичната
ефективност на Bendamustine
спрямо миеломните
клетъчни линии U-
266 (горе), ОPM-2 (по средата)
и RPMI-8226 (долу).
Преживяемостта на клетките
е определена по
МТТ-метода на Mosmann,
на 48-ия час след еднократно
третиране с Bendamustine,
приложен самостоятелно
или едновременно
с 10 ng/ml IL-6.
Процентът на преживелите
клетки е изчислен
спрямо съответната нетретирана
с бендамустин
контрола, приета за
100%. След нелинеен регресионен
анализ са получени
представените графики
и IC50-стойности с
95%-доверителни интервали.
За всички данни са
показани съответните
стандартни отклонения.
Звездичките обозначават
статистически значимa
разлика спрямо съответната
нетретирана с IL-6
проба. Една звездичка отговаря
на P < 0,05, а две –
на P < 0,01.
IV. Резултати – Влияние на различни фактори върху противомиеломния ефект
% на преживелите клетки
% на преживелите клетки
% на преживелите клетки
110
100
90
80
70
60
50
40
247
U-266
**
30
20
10
0
0 25 50 75 100 125 150 175 200 225
110
100
90
80
70
60
50
40
Концентрация на Bendamustine, M
OPM-2
30
20
10
0
0 25 50 75 100 125 150 175 200 225
110
100
90
80
70
60
50
40
*
**
Концентрация на Bendamustine, M
**
**
RPMI-8226
**
30
20
10
0
0 25 50 75 100 125 150 175 200 225
Концентрация на Bendamustine, M
Bendamustine
IC 50 = 183,2 (173,1 - 193,8) M
Bendamustine + IL-6 (10 ng/ml)
IC50 > 200 M
Bendamustine
IC 50 = 122,5 (113,5 - 132,1) M
Bendamustine + IL-6 (10 ng/ml)
IC50 = 153,7 (143,3 - 164,9) M
Bendamustine
IC 50 = 122,4 (114,3 - 131,2) M
Bendamustine + IL-6 (10 ng/ml)
IC50 = 159,6 (148,6 - 171,5) M