PhD Thesis_ver3.pdf

More documents

Recommendations

Info

Сравнително in vitro изследване на нови възможности за фармакологично повлияване на мултипления миелом 2.5.3. Инхибиране на сигналния път PI3K/Akt АФХ могат да инхибират сигналния път PI3K/Akt. Те постигат това нарушавайки локализирането на Akt (известен още като протеин-киназа B) в плазмената мембрана. Потиска се активирането на Akt, тъй като се възпрепятства фосфорилирането му при Tyr308 от PDK1 и при Ser473 от комплекса mTOR/Rictor (TORC2) – процеси, които се извършват в мембраната (Gills and Dennis 2009). Експресирането в клетки на миристи- лирана форма на Akt, която е конститутивно свързана с мембраната, преодолява инхи- биращия ефект на Perifosine (Kondapaka, Singh et al. 2003). Засега няма ясен отговор на въпроса как точно АФХ пречат на локализирането на Akt в мембраната. Според някои автори това се случва поради намалената продукция на PIP3, който нормално се свързва с плекстрин-хомоложния домен на Akt. Други данни показват, че АФХ не инхибират фосфатидилинозитол-3-киназата (PI3K, ензимът превръщащ фосфатидилинозитола в PIP3), което оставя възможността АФХ пряко да инхибират свързването на PIP3 с плек- стрин-хомоложния домен на Akt (фиг. I.5) (van Blitterswijk and Verheij 2008). В резултат на инхибирането на сигналния път PI3K/Akt се повишава експресията на p21 WAF1/Cip1 , потиска се циклин-зависимата киназа 2 (CDK2), активира се Rb и клетъчният цикъл спира. Повлияват се и други регулирани чрез Akt протеини. Така например Akt фосфо- рилира и инактивира Bad, каспаза-9, както и транскрипционните фактори Forkhead и CREB; потиска функциите на p53; фосфорилира и активира mTOR и IKK. Интересно е, че перифозинът може да индуцира разграждане на mTOR по алтернативен механизъм, чрез протеазомата (Fu, Kim et al. 2009). Това допълнително води до инхибиране на фос- форилирането на Akt. 2.5.4. Активиране на JNK Киназата JNK е ключов участник в сигнален път, който по принцип се активира от различни стресови фактори (възпалителни цитокини, Fas/CD95, ултравиолетова и йони- зираща радиация, топлинен шок, реактивни кислородни радикали) и може да индуцира апоптоза. JNK се активира посредством киназите MKK4 и MKK7, а те – посредством киназите MEKK1 и ASK1. АФХ могат да въздействат върху MEKK1 и ASK1 по различ- ни механизми и така активират JNK (van Blitterswijk and Verheij 2008). Освен това е из- вестно, че Akt може да фосфорилира и инактивира ASK1, което показва и възможност- та JNK да бъде активиран чрез инхибиране на Akt. JNK повишава експресията на c-Jun 56
57 I. Литературен обзор – Алкилфосфохолини и фосфорилира антиапоптотичния протеин Bcl-XL, с което може да индуцира апоптоза (Jendrossek and Handrick 2003; van Blitterswijk and Verheij 2008). Фиг. I.5. Нормален процес на активиране на Akt и вероятни механизми, по които АФХ го инхибират (Gills and Dennis 2009). А – нормално активиране на Akt в липидните рафтове, протичащо в три етапа; Б – АФХ нарушават структурата и сигналната трансдукция в липидните рафтове; В – АФХ пряко инхибират свързването на PIP3 с плекстрин-хомоложния домен на Akt. Означения: PDK – фосфоинозитид-зависима киназа, PI3K – фосфатидилинозитол-3-киназа.
Page 1:
МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРС
Page 4 and 5:
Сравнително in vitro и
Page 6 and 7: Сравнително in vitro и
Page 13 and 14: Увод Мултипленият
Page 15 and 16: 15 I. Литературен обз
Page 19 and 20: VEGF и bFGF TNFα IL-6 СКМК TN
Page 43 and 44: 1.6.7. Инхибитори на Hs
Page 47 and 48: 1.7. Заключение 47 I. Л
Page 55: 55 I. Литературен обз
Page 59 and 60: 2.5.7. Непреки механи
Page 65 and 66: 3. Куркумин 3.1. Добив
Page 67 and 68: 3.3.1. Пряко взаимоде
Page 85 and 86: II. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ 1. Це
Page 87 and 88: III. МАТЕРИАЛИ И МЕТО
Page 89 and 90: 89 III. Материали и ме
Page 97 and 98: среда, предварител
Page 107 and 108:
хранителна среда. 10
Page 109 and 110:
109 III. Материали и ме
Page 111 and 112:
Page 113 and 114:
до 6. 113 III. Материали
Page 115 and 116:
броя на пробите. 4. Т
Page 117 and 118:
Page 119 and 120:
Page 121 and 122:
Page 123 and 124:
Page 125 and 126:
Page 127 and 128:
Page 129 and 130:
ресуспендирани ядр
Page 131 and 132:
Page 133 and 134:
Page 135 and 136:
Page 137 and 138:
Page 139 and 140:
Page 141 and 142:
Page 143 and 144:
Page 145 and 146:
2.16.2. Пречистване на
Page 147 and 148:
2.17.1. Трансфекция с
Page 149 and 150:
Page 151 and 152:
Page 153 and 154:
IV. РЕЗУЛТАТИ 1. Клет
Page 155 and 156:
IV. Резултати - Клетъ
Page 157 and 158:
Page 159 and 160:
Page 161 and 162:
Page 163 and 164:
Page 165 and 166:
Page 167 and 168:
Page 169 and 170:
Page 171 and 172:
Page 173 and 174:
Page 175 and 176:
Page 177 and 178:
Page 179 and 180:
Page 181 and 182:
Page 183 and 184:
Page 185 and 186:
Page 187 and 188:
Page 189 and 190:
Page 191 and 192:
Page 193 and 194:
Page 195 and 196:
Page 197 and 198:
IV. Резултати - Механ
Page 199 and 200:
Page 201 and 202:
Page 203 and 204:
А IV. Резултати - Мех
Page 205 and 206:
Page 207 and 208:
Erufosine, µM: А Erufosine, µM:
Page 209 and 210:
А Б IV. Резултати - Ме
Page 211 and 212:
Page 213 and 214:
Page 215 and 216:
Page 217 and 218:
Page 219 and 220:
Page 221 and 222:
OPM-2 Относително нив
Page 223 and 224:
RPMI-8226 Относително н
Page 225 and 226:
Page 227 and 228:
Page 229 and 230:
60 50 40 30 20 10 IV. Резулт
Page 231 and 232:
3. Влияние на различ
Page 233 and 234:
IV. Резултати - Влиян
Page 235 and 236:
Page 237 and 238:
Page 239 and 240:
Page 241 and 242:
Page 243 and 244:
Page 245 and 246:
Page 247 and 248:
Фиг. IV.73. Влияние на
Page 249 and 250:
Фиг. IV.74. Влияние на
Page 251 and 252:
Page 253 and 254:
Page 255 and 256:
Page 257 and 258:
тромбин: IV. Резулта
Page 259 and 260:
Page 261 and 262:
Б IV. Резултати - Вли
Page 263 and 264:
Page 265 and 266:
Page 267 and 268:
Page 269 and 270:
Мигрирали клетки, %
Page 271 and 272:
Page 273 and 274:
Page 275 and 276:
% на преживелите кл
Page 277 and 278:
Page 279 and 280:
U-266 - + - + - - 20 20 IV. Рез
Page 281 and 282:
Page 283 and 284:
Гъстота на клеткит
Page 285 and 286:
V. ОБСЪЖДАНЕ НА РЕЗУ
Page 287 and 288:
287 V. Обсъждане на ре
Page 289 and 290:
Page 291 and 292:
Page 293 and 294:
Page 295 and 296:
Page 297 and 298:
Page 299 and 300:
Page 301 and 302:
Page 303 and 304:
Page 305 and 306:
Page 307 and 308:
Page 309 and 310:
309 VI. Изводи 6. Еруфо
Page 311 and 312:
VII. БИБЛИОГРАФИЯ 1. Ab
Page 313 and 314:
313 VII. Библиография 3
Page 315 and 316:
Page 317 and 318:
Page 319 and 320:
Page 321 and 322:
Page 323 and 324:
Page 325 and 326:
Page 327 and 328:
076) Стерилни епруве
Page 329 and 330:
2.3. За оценка на адх
Page 331 and 332:
331 VIII. Приложение I
Page 333 and 334:
1 M MOPS; 1 M Трис; 2% SDS; 20
Page 335 and 336:
335 VIII. Приложение I Ak
Page 337 and 338:
337 VIII. Приложение I Go
Page 339 and 340:
339 VIII. Приложение I 6.
Page 341 and 342:
pH на буфера трябва
Page 343 and 344:
- 5`-праймер: 5` - ЦГЦ А
Page 345 and 346:
345 VIII. Приложение I T
Page 347 and 348:
10× TBE-буфер, приготв
show all

PhD Thesis_ver3.pdf

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?