PhD Thesis_ver3.pdf

Сравнително in vitro изследване на нови възможности за фармакологично повлияване на
мултипления миелом
концентрации (P < 0,05 при 1,56 µM куркумин и < 0,01 при 3,13, 6,25, 12,5 и 25 µM кур-
кумин). ІС50(72h) на куркумина за клетъчната линия U-266 е 19,1 (18,4 - 19,9) µM в при-
съствие на IL-6 и 16,3 (15,6 - 17,0) µM в отсъствието му. При клетки OPM-2 също се на-
блюдава значително по-малък цитотоксичен ефект на куркумина в присъствие на IL-6
(P < 0,01 при 6,25 µM куркумин). ІС50(72h) на куркумина за тази клетъчна линия е 7,2
(7,0 - 7,3) µM в присъствие на IL-6 и 6,2 (6,0 - 6,4) µM в отсъствието му. Също и при
третираните с IL-6 клетки RPMI-8226, кривата, изразяваща зависимостта на цитоток-
сичния ефект (като процент преживели клетки) от приложената концентрация курку-
мин, лежи по-високо от съответната крива за нетретираните с IL-6 клетки. Разликата е
статистически значима при 15 и 20 µM куркумин (P < 0,01), като във втория случай е
достатъчно голяма, за да отговори на заложените критерии за антагонистично взаимо-
действие. Процентът на преживелите клетки в случая е 38,3% в присъствие на IL-6 и
22,8% в отсъствието му. ІС50(72h) на куркумина за клетъчната линия RPMI-8226 е 12,7
(11,4 - 14,0) µM в присъствие на IL-6 и 11,2 (10,3 - 12,1) µM в отсъствието му.
На фиг. IV.69. са представени получените резултати при едновременно приложение
на As2O3 и IL-6 за 48 часа. Вижда се, че при третираните с IL-6 клетки U-266, кривата,
изразяваща зависимостта на цитотоксичния ефект (като процент преживели клетки) от
приложената концентрация As2O3, лежи по-високо от съответната крива за нетретира-
ните с IL-6 клетки. Разликата е статистически значима при 0,63, 1,25 и 2,5 µM As2O3 (P
< 0,05 в първия случай и < 0,01 в останалите два случая). ІС50(48h) на As2O3 за клетъчна-
та линия U-266 е 1,67 (1,58 - 1,77) µM в присъствие на IL-6 и 1,38 (1,32 - 1,44) µM в от-
съствието му. При клетки OPM-2 също се наблюдава значително по-малък цитотокси-
чен ефект на диарсеновия триоксид в присъствие на IL-6 (P < 0,05 при 0,31 и 2,5 µM
As2O3; P < 0,01 при 0,63 и 1,25 µM As2O3). Разликата при 1,25 µM As2O3 е по-голяма и
отговаря на заложените критерии за антагонистично взаимодействие. Процентът на
преживелите клетки в случая е 54,0% в присъствие на IL-6 и 38,4% в отсъствието му.
ІС50(48h) на As2O3 за тази клетъчна линия е 1,31 (1,23 - 1,38) µM в присъствие на IL-6 и
0,96 (0,90 - 1,01) µM в отсъствието му. При третираните с IL-6 клетки RPMI-8226, кри-
вата, изразяваща зависимостта на цитотоксичния ефект (като процент преживели клет-
ки) от приложената концентрация As2O3, лежи по-високо от съответната крива за нетре-
тираните с IL-6 клетки. Разликата е статистически значима при 0,63, 1,25, 2,5 и 5 µM
As2O3 (P < 0,01), като в последните два случая разликата е по-голяма и са изпълнени за-
ложените критерии за антагонистично взаимодействие. Процентът на преживелите кле-
тки в тези случаи е: 45,1% след третиране с 2,5 µM As2O3 и 10 ng/ml IL-6 и 27,5% след
240