PhD Thesis_ver3.pdf

Сравнително in vitro изследване на нови възможности за фармакологично повлияване на
мултипления миелом
(P < 0,01). В останалите случаи се наблюдава адитивност на ефектите.
На фиг. IV.24. са представени получените резултати при съвместно приложение на
As2O3 и Bendamustine. Вижда се, че върху клетки RPMI-8226 някои дозови вариации
на тази комбинация (1 µM As2O3 + 75 µM Bendamustine; 2 µM As2O3 + 75 или 150 µM
Bendamustine) имат малко по-голям цитотоксичен ефект, отколкото би могъл да се оча-
ква при адитивно взаимодействие между двете вещества (P < 0,05). Аналогични резул-
тати са получени в някои случаи и при клетъчни линии U-266 (1 µM As2O3 + 100 µM
Bendamustine; P < 0,01) и OPM-2 (1,25 µM As2O3 + 20 µM Bendamustine P < 0,05). При
останалите приложени дозови вариации се наблюдава адитивност на ефектите.
Получените резултати при съвместно приложение на As2O3 и Bortezomib са предс-
тавени на фиг. IV.25. Вижда се, че върху клетки RPMI-8226 една от изследваните дозо-
ви вариации на тази комбинация (2 µM As2O3 + 4 nM Bortezomib) има значително по-
голям цитотоксичен ефект, отколкото би могъл да се очаква при адитивно взаимодейст-
вие между двете вещества (P < 0,01). Разликaтa е голяма (31,8% преживели клетки при
очаквани 50,9%) и отговаря на заложените критерии за синергистично взаимодействие.
В друга дозова вариация обаче (2 µM As2O3 + 2 nM Bortezomib), наблюдаваният цито-
токсичен ефект е малко по-малък от адитивния (P < 0,05). Върху клетки U-266 някои
дозови вариации (1 µM As2O3 + 1,5 или 3 nM Bortezomib) също имат по-малък цитоток-
сичен ефект, отколкото би могъл да се очаква при адитивно взаимодействие между две-
те вещества (P < 0,01). В останалите случаи се наблюдава адитивност на ефектите.
На фиг. IV.26. са представени получените резултати при съвместно приложение на
Bortezomib и Melphalan. Вижда се, че върху клетки U-266 една от изследваните дозови
вариации на тази комбинация (4 nM Bortezomib + 10 µM Melphalan) има по-голям цито-
токсичен ефект, отколкото би могъл да се очаква при адитивно взаимодействие между
двете вещества (P < 0,01). Разликaтa е голяма (5,0% преживели клетки при очаквани
11,6%) и отговаря на заложените критерии за синергистично взаимодействие. Върху
клетки RPMI-8226 една от изследваните дозови вариации (5 nM Bortezomib + 5 µM
Melphalan) също има по-голям цитотоксичен ефект, отколкото би могъл да се очаква
при адитивно взаимодействие между двете вещества (P < 0,05). При клетъчна линия
OPM-2 обаче, в един от случаите (2 nM Bortezomib + 5 µM Melphalan) се наблюдава
значително по-малък цитотоксичен ефект, отколкото би могъл да се очаква при адитив-
но взаимодействие между двете вещества (P < 0,01). Разликата е голяма и отговаря на
заложените критерии за антагонистично взаимодействие. По-голямата част от изследва-
180