PhD Thesis_ver3.pdf

IV. Резултати – Клетъчни ефекти на изследваните вещества и комбинации от вещества
Bendamustine за клетки U-266; 5 или 10 µM куркумин + 100 или 200 µM Bendamustine
за клетки RPMI-8226) имат значително по-голям цитотоксичен ефект, отколкото би мо-
гъл да се очаква при адитивно взаимодействие между двете вещества (P < 0,01). Във
всички тези случаи разликата е голяма и отговаря на заложените критерии за синергис-
тично взаимодействие. Така например, процентът на преживелите клетки U-266 e:
19,6% вместо очаквани 33,7% след третиране с 5 µM куркумин + 50 µM Bendamustine;
19,9% вместо очаквани 29,5% след третиране с 5 µM куркумин + 100 µM Bendamustine;
6,8% вместо очаквани 23,4% след третиране с 10 µM куркумин + 50 µM Bendamustine;
7,1% вместо очаквани 20,5% след третиране с 10 µM куркумин + 100 µM Bendamustine.
Процентът на преживелите клетки RPMI-8226 е: 52,2% вместо очаквани 103,6% след
третиране с 5 µM куркумин + 100 µM Bendamustine; 2,3% вместо очаквани 34,6% след
третиране с 5 µM куркумин + 200 µM Bendamustine; 3,7% вместо очаквани 84,9% след
третиране с 10 µM куркумин + 100 µM Bendamustine; 3,5% вместо очаквани 28,3% след
третиране с 10 µM куркумин + 200 µM Bendamustine. Също и върху клетки OPM-2 вси-
чки изследвани дозови вариации на комбинацията (5 или 10 µM куркумин + 50 или 100
µM Bendamustine) имат значително по-голям цитотоксичен ефект, отколкото би могъл
да се очаква при адитивно взаимодействие между двете вещества (P < 0,01 за случаите
със 100 µM Bendamustine; P < 0,05 за случаите с 50 µM Bendamustine). В един от случа-
ите (5 µM куркумин + 100 µM Bendamustine) разликата е по-голяма (34,4% преживели
клетки при очаквани 65,1%) и отговаря на заложените критерии за синергистично
взаимодействие.
Получените резултати при съвместно приложение на куркумин и Bortezomib са
представени на фиг. IV.21. Вижда се, че върху клетки OPM-2 всички изследвани дозови
вариации на тази комбинация (5 или 10 µM куркумин + 1 или 2 nM Bortezomib) имат
значително по-голям цитотоксичен ефект, отколкото би могъл да се очаква при адитив-
но взаимодействие между двете вещества (P < 0,01). В някои от тези случаи (5 µM кур-
кумин + 2 nM Bortezomib; 10 µM куркумин + 1 или 2 nM Bortezomib) разликата е особе-
но голяма и отговаря на заложените критерии за синергистично взаимодействие. Така
например, процентът на преживелите клетки e: 19,8% вместо очаквани 54,4% след тре-
тиране с 5 µM куркумин + 2 nM Bortezomib; 14,4% вместо очаквани 31,6% след трети-
ране с 10 µM куркумин + 1 nM Bortezomib; 9,2% вместо очаквани 20,8% след третиране
с 10 µM куркумин + 2 nM Bortezomib. Върху клетки RPMI-8226 някои дозови вариации
на комбинацията (5 nM Bortezomib + 5 или 10 µM куркумин) също имат значително по-
голям цитотоксичен ефект, отколкото би могъл да се очаква при адитивно взаимодейст-
175