PhD Thesis_ver3.pdf

Сравнително in vitro изследване на нови възможности за фармакологично повлияване на
мултипления миелом
µM в присъствие на U0126 и 5,4 (5,2 - 5,7) µM в отсъствието му. При третираните с
U0126 клетки OPM-2, кривата, изразяваща зависимостта на цитотоксичния ефект (като
процент преживели клетки) от приложената концентрация еруфозин, лежи по-ниско от
съответната крива за нетретираните с U0126 клетки. Разликата е статистически значима
при 3,13 и 6,25 µM Erufosine (P < 0,01 и в двата случая), като във втория случай е доста-
тъчно голяма, за да отговори на заложените критерии за синергистично взаимодейст-
вие. Процентът на преживелите клетки OPM-2 след третиране с 6,25 µM еруфозин е
11,3% в присъствие на U0126 и 21,2% в отсъствието му. ІС50 на Erufosine за тази кле-
тъчна линия е 2,6 (2,5 - 2,7) µM в присъствие на U0126 и 3,1 (3,0 - 3,2) µM в отсъствие-
то му.
Беше изследвана функционалната активност на ключови сигнални протеини и на
апоптотичните каскади в миеломни клетки U-266, OPM-2 и RPMI-8226, третирани са-
мостоятелно с 10 µM U0126 за 1 час или последователно с 10 µM U0126 за 1 час и с ци-
тотоксична концентрация еруфозин за още 16 часа. Получените резултати са предста-
вени на фиг. IV.99. (снимки на блотовете) и на таблица IV.8. (денситометрични данни).
Данните показват, че самостоятелно приложен, U0126 предизвиква повишение в ниво-
то на p-MEK1/2 (Ser217/221) и понижение в нивата на p-ERK (Thr202/Tyr204), p-
p90RSK (Ser380) и p-MSK1 (Thr581) при всички клетъчни линии. Нивото на p-ERK спа-
да около 2,5 пъти при клетки U-266 и около 3,3 пъти при клетки OPM-2 и RPMI-8226.
Еруфозинът, приложен самостоятелно, предизвиква по-слабо изразени промени,
свеждащи се до понижаване на нивото на p-p90RSK при клетки OPM-2 и на p-MSK1
при клетки OPM-2 и RPMI-8226, както и до повишаване на нивата на p-ERK и
p-p90RSK при клетки RPMI-8226. Erufosine, приложен допълнително след U0126, под-
силва покачването на нивото на p-MEK при клетки U-266 (наблюдаваното покачване е
2 пъти вместо 1,4 пъти) и потиска покачването на p-MEK при клетки OPM-2 (наблюда-
ваното покачване е 3,4 вместо 15,6 пъти). U0126 намалява наполовина нивото на p-Akt
(Ser473) в клетки OPM-2, но не повлиява нивата му в другите две клетъчни линии. След
третиране на клетки OPM-2 с еруфозин, нивото на p-Akt спада под прага на откривае-
мост, независимо дали преди това клетките са били изложени на действието на U0126
или не. Нивото на p-Akt в клетки U-266 не се повлиява нито от U0126, нито от Erufosi-
ne, а в клетки RPMI-8226 се наблюдава слабо понижаване на p-Akt след третиране с
еруфозин, независимо дали преди това клетките са били третирани с U0126 или не. При
никоя от трите миеломни клетъчни линии не се отчитат значителни промени в нивото
на p-JNK (Thr183/Tyr185) след третиране с U0126. След третиране на клетките с Erufo-
278