PhD Thesis_ver3.pdf

More documents

Recommendations

Info

% на преживелите клетки % на преживелите клетки Сравнително in vitro изследване на нови възможности за фармакологично повлияване на мултипления миелом % на преживелите клетки 110 100 90 80 70 60 50 40 U-266 Erufosine IC 50 = 9,6 (9,1 - 10,2) M Erufosine + SAOS-2 CM IC50 = 10,0 (9,5 - 10,5) M 30 20 10 0 0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100 110 110 100 90 80 70 60 50 40 30 Концентрация на Erufosine, M ** A ** OPM-2 A ** Erufosine IC 50 = 4,2 (4,0 - 4,4) M Erufosine + SAOS-2 CM IC50 = 6,0 (5,7 - 6,4) M 20 10 0 0 5 10 15 20 25 110 100 90 80 70 60 50 40 Концентрация на Erufosine, M ** RPMI-8226 Erufosine IC 50 = 8,6 (8,1 - 9,2) M Erufosine + SAOS-2 CM IC50 = 7,0 (6,4 - 7,7) M 30 20 10 0 0 5 10 15 20 25 30 Концентрация на Erufosine, M 270 Фиг. IV.93. Влияние на кондиционирана среда от клетки SAOS-2 (означена за краткост като SAOS-2 CM) върху цитотоксичната ефективност на Erufosine спрямо миеломните клетъчни линии U-266 (горе), ОPM-2 (по средата) и RPMI- 8226 (долу). Преживяемостта на клетките е определена по МТТ-метода на Mosmann, на 72-ия час след еднократно третиране с Erufosine, приложен самостоятелно или едновременно със SAOS-2 CM. Обемът на използваната SAOS-2 CM е такъв, че да се получи разреждане 1:1 със средата, в която са отглеждани миеломните клетки. Процентът на преживелите клетки е изчислен спрямо съответната нетретирана с еруфозин контрола, приета за 100%. След нелинеен регресионен анализ са получени представените графики и IC50стойности с 95%-доверителни интервали. За всички данни са показани съответните стандартни отклонения. Звездичките обозначават статистически значими разлики спрямо съответната нетретирана със SAOS-2 CM проба (P < 0,01). Наличието на антагонизъм (преживяемост на клетките, третирани с комбинацията ≥ 1,3 × преживяемост на клетките, третирани само със същата концентрация Erufosine) е означено с буквата А.
IV. Резултати – Влияние на различни фактори върху противомиеломния ефект изразяваща зависимостта на цитотоксичния ефект (като процент преживели клетки) от приложената концентрация еруфозин, лежи по-високо от съответната крива за нетрети- раните със SAOS-2 CM клетки. Разликата е статистически значима при 2,5, 5 и 10 µM Erufosine (P < 0,01), като в последните два случая е достатъчно голяма, за да отговори на заложените критерии за антагонистично взаимодействие. Процентът на преживелите клетки OPM-2 след третиране с 5 µM еруфозин е 59,0% в присъствие на SAOS-2 CM и 41,6% в отсъствието ѝ , а след третиране с 10 µM еруфозин е 27,4% в присъствие на SAOS-2 CM и 13,5% в отсъствието ѝ . Отчетената ІС50 на Erufosine за тази клетъчна ли- ния е 6,0 (5,7 - 6,4) µM в присъствие на SAOS-2 CM и 4,2 (4,0 - 4,4) µM в отсъствието ѝ . При клетки RPMI-8226 пък се наблюдава значително по-голям цитотоксичен ефект на 3,13 µM еруфозин, когато половината хранителна среда на клетките се състои от SAOS-2 CM (P < 0,01). ІС50 на Erufosine за тази клетъчна линия е 7,0 (6,4 - 7,7) µM в присъствие на SAOS-2 CM и 8,6 (8,1 - 9,2) µM в отсъствието ѝ . При третираните със SAOS-2 CM клетки U-266, кривата, изразяваща зависимостта на цитотоксичния ефект от приложената концентрация еруфозин, се припокрива със съответната крива за нетретираните със SAOS-2 CM клетки, т.е. в случая SAOS-2 CM не повлиява цитотоксичния ефект на еруфозина. ІС50 на Erufosine за клетъчната линия U-266 е 10,0 (9,5 - 10,5) µM в присъствие на SAOS-2 CM и 9,6 (9,1 - 10,2) µM в отсъствието ѝ . На фиг. IV.94. са представени получените резултати след едновременно приложение на куркумин и SAOS-2 CM върху клетки OPM-2. Вижда се, че при третираните със SAOS-2 CM клетки, кривата, изразяваща зависимостта на цитотоксичния ефект (като процент преживели клетки) от приложената концентрация куркумин, лежи малко по- ниско от съответната крива за нетретираните със SAOS-2 CM клетки. Разликата е ста- тистически значима при 6,25 и 12,5 µM куркумин (P < 0,01 в първия случай и < 0,05 във втория). ІС50 на куркумина за тази клетъчна линия е 8,8 (8,4 - 9,3) µM в присъствие на SAOS-2 CM и 10,6 (8,0 - 14,1) µM в отсъствието ѝ . Получените резултати след едновременно приложение на Melphalan и SAOS-2 CM върху миеломни клетки са представени на фиг. IV.95. Вижда се, че при третираните със SAOS-2 CM клетки RPMI-8226, кривата, изразяваща зависимостта на цитотоксичния ефект (като процент преживели клетки) от приложената концентрация мелфалан, лежи по-ниско от съответната крива за нетретираните със SAOS-2 CM клетки. Разликата е статистически значима при 6,25, 12,5 и 25 µM Melphalan (P < 0,01), като в последния случай е достатъчно голяма, за да отговори на заложените критерии за синергистично взаимодействие. Процентът на преживелите клетки RPMI-8226 след третиране с 25 µM 271
Page 1:
МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРС
Page 4 and 5:
Сравнително in vitro и
Page 6 and 7:
Page 8 and 9:
Page 10 and 11:
Page 13 and 14:
Увод Мултипленият
Page 15 and 16:
15 I. Литературен обз
Page 17 and 18:
Page 19 and 20:
VEGF и bFGF TNFα IL-6 СКМК TN
Page 21 and 22:
Page 23 and 24:
Page 25 and 26:
Page 27 and 28:
Page 29 and 30:
Page 31 and 32:
Page 33 and 34:
Page 35 and 36:
Page 37 and 38:
Page 39 and 40:
Page 41 and 42:
Page 43 and 44:
1.6.7. Инхибитори на Hs
Page 45 and 46:
Page 47 and 48:
1.7. Заключение 47 I. Л
Page 49 and 50:
Page 51 and 52:
Page 53 and 54:
Page 55 and 56:
Page 57 and 58:
Page 59 and 60:
2.5.7. Непреки механи
Page 61 and 62:
Page 63 and 64:
Page 65 and 66:
3. Куркумин 3.1. Добив
Page 67 and 68:
3.3.1. Пряко взаимоде
Page 69 and 70:
Page 71 and 72:
Page 73 and 74:
Page 75 and 76:
Page 77 and 78:
Page 79 and 80:
Page 81 and 82:
Page 83 and 84:
Page 85 and 86:
II. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ 1. Це
Page 87 and 88:
III. МАТЕРИАЛИ И МЕТО
Page 89 and 90:
89 III. Материали и ме
Page 91 and 92:
Page 93 and 94:
Page 95 and 96:
Page 97 and 98:
среда, предварител
Page 99 and 100:
Page 101 and 102:
Page 103 and 104:
Page 105 and 106:
Page 107 and 108:
хранителна среда. 10
Page 109 and 110:
Page 111 and 112:
Page 113 and 114:
до 6. 113 III. Материали
Page 115 and 116:
броя на пробите. 4. Т
Page 117 and 118:
Page 119 and 120:
Page 121 and 122:
Page 123 and 124:
Page 125 and 126:
Page 127 and 128:
Page 129 and 130:
ресуспендирани ядр
Page 131 and 132:
Page 133 and 134:
Page 135 and 136:
Page 137 and 138:
Page 139 and 140:
Page 141 and 142:
Page 143 and 144:
Page 145 and 146:
2.16.2. Пречистване на
Page 147 and 148:
2.17.1. Трансфекция с
Page 149 and 150:
Page 151 and 152:
Page 153 and 154:
IV. РЕЗУЛТАТИ 1. Клет
Page 155 and 156:
IV. Резултати - Клетъ
Page 157 and 158:
Page 159 and 160:
Page 161 and 162:
Page 163 and 164:
Page 165 and 166:
Page 167 and 168:
Page 169 and 170:
Page 171 and 172:
Page 173 and 174:
Page 175 and 176:
Page 177 and 178:
Page 179 and 180:
Page 181 and 182:
Page 183 and 184:
Page 185 and 186:
Page 187 and 188:
Page 189 and 190:
Page 191 and 192:
Page 193 and 194:
Page 195 and 196:
Page 197 and 198:
IV. Резултати - Механ
Page 199 and 200:
Page 201 and 202:
Page 203 and 204:
А IV. Резултати - Мех
Page 205 and 206:
Page 207 and 208:
Erufosine, µM: А Erufosine, µM:
Page 209 and 210:
А Б IV. Резултати - Ме
Page 211 and 212:
Page 213 and 214:
Page 215 and 216:
Page 217 and 218:
Page 219 and 220: IV. Резултати - Механ
Page 221 and 222: OPM-2 Относително нив
Page 223 and 224: RPMI-8226 Относително н
Page 229 and 230: 60 50 40 30 20 10 IV. Резулт
Page 231 and 232: 3. Влияние на различ
Page 233 and 234: IV. Резултати - Влиян
Page 247 and 248: Фиг. IV.73. Влияние на
Page 249 and 250: Фиг. IV.74. Влияние на
Page 257 and 258: тромбин: IV. Резулта
Page 261 and 262: Б IV. Резултати - Вли
Page 269: Мигрирали клетки, %
Page 275 and 276: % на преживелите кл
Page 279 and 280: U-266 - + - + - - 20 20 IV. Рез
Page 283 and 284: Гъстота на клеткит
Page 285 and 286: V. ОБСЪЖДАНЕ НА РЕЗУ
Page 287 and 288: 287 V. Обсъждане на ре
Page 309 and 310: 309 VI. Изводи 6. Еруфо
Page 311 and 312: VII. БИБЛИОГРАФИЯ 1. Ab
Page 313 and 314: 313 VII. Библиография 3
Page 321 and 322:
321 VII. Библиография 1
Page 323 and 324:
Page 325 and 326:
Page 327 and 328:
076) Стерилни епруве
Page 329 and 330:
2.3. За оценка на адх
Page 331 and 332:
331 VIII. Приложение I
Page 333 and 334:
1 M MOPS; 1 M Трис; 2% SDS; 20
Page 335 and 336:
335 VIII. Приложение I Ak
Page 337 and 338:
337 VIII. Приложение I Go
Page 339 and 340:
339 VIII. Приложение I 6.
Page 341 and 342:
pH на буфера трябва
Page 343 and 344:
- 5`-праймер: 5` - ЦГЦ А
Page 345 and 346:
345 VIII. Приложение I T
Page 347 and 348:
10× TBE-буфер, приготв
show all

PhD Thesis_ver3.pdf

Create successful ePaper yourself

Delete template?

Save as template?