PhD Thesis_ver3.pdf

Сравнително in vitro изследване на нови възможности за фармакологично повлияване на
мултипления миелом
на ММ и също са свързани с лоша прогноза (Tonon 2007). При тях се наблюдава свръх-
експресия на циклин D2 и интегрин b7, повишена адхезия на малигнените плазмоцити
към костно-мозъчната строма и повишена продукция на съдово-ендотелен растежен
фактор (VEGF). Костните увреждания при тази подгрупа пациенти обаче са по-редки,
което вероятно е свързано с понижената експресия на DKK1 и повишената на остео-
понтин.
Фиг. I.1. Генетична класификация на ММ и приблизително честотно дялово разпределение
на отделните форми (Tonon 2007). Означения: ХД – хипердиплоиден,
НХД – не-хипердиплоиден.
С лоша прогноза са свързани и следните вторични (допълнително възникващи) му-
тации: дупликация на 1q21-22 и съотв. гени като Mcl1, IL6R и др.; хомозиготна делеция
на сегмента 13q14, в който са локализирани тумор-супресорните гени RB1 и TRIM13,
или по-често делеция на цяла тринадесета хромозома (Δ13); дупликация на 8q24 и съ-
отв. MYC; различни транслокации, инверсии и др. мутации, засягащи MYC; делеция на
16q11-12 и съотв. алелна загуба на тумор-супресорния ген CYLD и др. гени; делеция на
17p13-12 и съотв. алелна загуба на p53 и др. гени; делеция на 1p; мутации в KRAS и
NRAS (Kenealy, Prince et al. 2006; Tonon 2007).
16