PhD Thesis_ver3.pdf

IV. Резултати – Влияние на различни фактори върху противомиеломния ефект
рикцията беше проверена чрез електрофореза на плазмидите в агарозен гел. Резултати-
те са представени на фиг. IV.86. Вижда се, че преди рестрикцията преобладават свръх-
спирализираните форми на плазмидите. По-малка част от плазмидните молекули са в
кръгова форма, а линейни форми не се установяват. След провеждане на рестрикцията
доминират линейните форми.
PvuI:
10 000 bp
8 000 bp
6 000 bp
5 000 bp
4 000 bp
3 500 bp
3 000 bp
2 500 bp
Фиг. IV.86. Линеаризиране на плазмиди pOPN-a и pOPN-b под действие на рестриктазата
PvuI. Рестрикцията е проведена за 4 часа при 37 °C и концентрация на
ензима 4 U на 1 µg ДНК. По около 1 µg плазмидна ДНК (обработена с PvuI или не)
са подложени на електрофореза в 0,8% агарозен гел, след което ДНК е визуализирана
чрез оцветяване с етидиев бромид.
Клетки OPM-2 и SAOS-2 бяха трансфектирани с линеаризираните плазмиди, след
което бяха култивирани в продължение на 2 месеца в селектираща среда, съдържаща
антибиотика G418. След селекцията бяха сравнени нивата на иРНК за синтез на OPN в
трансфектираните и в контролни нетрансфектирани клетки. Получените резултати са
представени на фиг. IV.87. Вижда се, че стабилно трансфектираните производни OPM-
2/OPN-a и OPM-2/OPN-b имат съответно 7,6 и 8,4 пъти по-високо ниво на иРНК за син-
тез на OPN от нетрансфектираните OPM-2, както и от стабилно трансфектираните
OPM-2/pcDNA3.1(+). Повишението в първия случай е специфично за сметка на иРНК
за синтез на OPN-a, а във втория – за сметка на иРНК за синтез на OPN-b. Стабилно
трансфектираните производни SAOS-2/OPN-a и SAOS-2/OPN-b имат съответно 13,5 и
16,1 пъти по-високо ниво на иРНК за синтез на OPN от нетрансфектираните SAOS-2,
както и от стабилно трансфектираните SAOS-2/pcDNA3.1(+). Повишението в първия
случай е специфично за сметка на иРНК за синтез на OPN-a, а във втория – за сметка на
иРНК за синтез на OPN-b.
pOPN-a pOPN-b
- + - +
263
кръгови форми
линейни форми
свръхспирализирани форми