PhD Thesis_ver3.pdf

IV. Резултати – Клетъчни ефекти на изследваните вещества и комбинации от вещества
вие между двете вещества (P < 0,01). Разликите са големи (28,6% преживели клетки при
очаквани 56,6% в първия случай и 7,3% преживели клетки при очаквани 30,4% във вто-
рия случай) и отговарят на заложените критерии за синергистично взаимодействие.
Върху клетки U-266 една от изследваните дозови вариации (10 µM куркумин + 2 nM
Bortezomib) има по-голям цитотоксичен ефект, отколкото би могъл да се очаква при
адитивно взаимодействие между двете вещества (P < 0,01). В останалите случаи се наб-
людава адитивност на ефектите.
На фиг. IV.22. са представени получените резултати при съвместно приложение на
куркумин и As2O3. Вижда се, че върху клетки U-266 някои дозови вариации на тази
комбинация (2 µM As2O3 + 5 или 10 µM куркумин) имат значително по-голям цитоток-
сичен ефект, отколкото би могъл да се очаква при адитивно взаимодействие между две-
те вещества (P < 0,01). Разликaтa във втория случай (10 µM куркумин) е голяма (30,8%
преживели клетки при очаквани 44,7%) и отговаря на заложените критерии за синерги-
стично взаимодействие. Върху клетки OPM-2 обаче, три от изследваните дозови вариа-
ции (5 µM куркумин + 0,625 или 1,25 µM As2O3; 10 µM куркумин + 0,625 µM As2O3)
имат значително по-малък цитотоксичен ефект, отколкото би могъл да се очаква при
адитивно взаимодействие между двете вещества (P < 0,01). Разликите във всички тези
случаи са големи и отговарят на заложените критерии за антагонистично взаимодейст-
вие. Върху клетки RPMI-8226 всички изследвани дозови вариации (5 или 10 µM курку-
мин + 0,75 или 1,5 µM As2O3) също имат по-малък цитотоксичен ефект, отколкото би
могъл да се очаква при адитивно взаимодействие между двете вещества (P < 0,01 за
случаите с 5 µM куркумин; P < 0,05 за случаите с 10 µM куркумин).
Получените резултати при съвместно приложение на As2O3 и Melphalan са предста-
вени на фиг. IV.23. Вижда се, че върху клетки RPMI-8226 всички изследвани дозови ва-
риации на тази комбинация (1 или 2 µM As2O3 + 5 или 10 µM Melphalan) имат значител-
но по-голям цитотоксичен ефект, отколкото би могъл да се очаква при адитивно взаи-
модействие между двете вещества (P < 0,05 за случаите с 1 µM As2O3; P < 0,01 за слу-
чаите с 2 µM As2O3). Точно напротив, върху клетки OPM-2 някои дозови вариации на
комбинацията (0,625 µM As2O3 + 5 или 10 µM Melphalan; 1,25 µM As2O3 + 5 µM Mel-
phalan) имат по-малък цитотоксичен ефект, отколкото би могъл да се очаква при адити-
вно взаимодействие между двете вещества (P < 0,01 за случаите с 5 µM Melphalan; P <
0,05 за случая с 10 µM Melphalan). Върху клетки U-266 една от изследваните дозови ва-
риации (2 µM As2O3 + 5 µM Melphalan) също има по-малък цитотоксичен ефект, откол-
кото би могъл да се очаква при адитивно взаимодействие между двете вещества
177