илия тодев батак 1876 – мит или история?

Баташкото клане 107райната грамада от разкапани човешки тела с хвърляне накамъни и боклук през оградната стена, без да посмеят давлезнат вътре. Те са постигнали това само частично. Оттогавакучетата са били на работа там и от тази чудовищнагробница сега можеха да се видят подаващи се глави, китки,крака, стъпала и ръце – в ужасна безредица. Казаха ни,че тук, само в този малък черковен двор, лежат три хилядидуши и ние можем добре да го повярваме. Това беше ужаснозрелище – зрелище, което ще ни преследва цял живот.Малки къдрави главици се показваха там, в разкапващатасе маса, смазани под тежките камъни; малко краче, дългоколкото пръст, на което месото, преди да има време да серазложи, бе силно изсъхнало от ужасната горещина; малкибебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета,които са умрели учудени от яркия блясък на сабята ичервените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали;деца, които са умрели сред писъци от уплаха и ужас;млади момичета, погинали в плач, ридания и молби за милост;майки, умрели в усилие да заслонят със слабите ситела своите малки дечица… Всички те лежат тук заедно,разпадащи се в една ужасна маса. Сега те са млъкнализавинаги. Няма сълзи, нито викове, нито писъци от ужас,нито молби за милост. Житото изгнива по нивите, а жътваритегният тук – в черковния двор.Погледнахме вътре в черквата, почерняла от изгарянетона дървените резби, но все още запазена, без особениповреди. Ниска постройка с нисък покрив, подпрян с тежкии неравномерни арки, които изглеждаха високи само колкотоедър човек да може да мине под тях. Това, което видяхмевътре, е ужасяващо до безумие дори за мигновения поглед.Безброй тела, изгорени и овъглени, почернели тленниостанки гниеха и изпълваха до половина самата черква,