илия тодев батак 1876 – мит или история?

Възгледът на проф. Марин Дринов ... 29историческите факти показва, че в не малко случаи общественитеидеи не са функция, а аргумент на социални и икономическипроцеси. Това е твърде вярно за националнатаидея в Българското възраждане. Най-напред, категоричнанационална идея ще открием у българите-католици през 17век, когато е невъзможно да се говори за български буржоазенелемент и много естествено тя следва да се отдаде назапазения спомен за някогашната самостоятелна българскадържава и на перспективата за католическа реконкиста наБалканите. Паисиевата национална идея, която ратува запрагматична гръкофобия и резервиран съюз със сърби ируси, също не се нуждае от базисна детерминираност; тя еестествена реакция на просвещенския (псевдо)универсализъм,и по-конкретно на панелинизма на Евгениос Вулгариси на базирания в Сремски Карловци илиризъм. 28Резултатите пък, които Българското национално възражданепостига, и на първо място националната Църква инационалната държава, трудно могат да се изведат от социално-икономическитепараметри на българското възрожденскообщество. Те, обаче, стават възможни, защото българскитеземи са много силна карта в Източния въпрос; акотази карта е в умели и патриотични ръце, с нея могат да сепостигнат чудеса – точно каквито са Екзархията и Княжеството.Т.е., личностите и идеите в българския случай притежаватпримордиалност. Не че стопанското развитие, коетонесъмнено върви в буржоазна посока, е без значение, нораждането и сполуките на българската национална идеяследва да се обясняват не толкова с базисни потребности,колкото с надстроечни възможности.Коментар заслужава и гледището на Дринов за същносттаи горната граница на Възраждането. Водени от логикатана Дринов, ще стигнем до резултати, по-различни от