илия тодев батак 1876 – мит или история?

74 Илия Тодев. Батак 1876 – мит или история?по-многобройни турски сили и след няколко сражения въстаницитесе предават срещу тържествено обещание отстрана на Ахмед ага Барутанлията, предводител на мюсюлманите,нищо лошо да не им се случи. Но веднага следтази капитулация Ахмед ага се отказва от думата си и подлагаБатак на безогледно клане.Потвърждава ли се в изворите такава една представа заБаташкото клане? – Да, безусловно! Няма документ, койтода оспорва действителността на това злощастно събитие.Има разлики в детайлите, в нюансите, в коментарите, но неи относно онова, което се е случило в Батак през май 1876.Обикновено то се възсъздава по свидетелствата на хора,които са българофили или българи – Макгахан, Скайлер,Гладстон, З. Стоянов, Анг. Горанов. Тук ще се позова наосведомен свидетел, който е от другия лагер. Става думаза Уолтър Беринг 102 , официален анкетьор на британскотоправителство – тогава оглавявано от Б. Дизраели, койтоминава за един от най-големите приятели на Османскатаимперия. Но, от друга страна, както изтъква например рускиятдипломат княз Церетелев, Беринг е джентълмен и неговатадобросъвестност при представянето на истината неможе да бъде поставяна под съмнение.Историческите извори рядко са самородни късове злато.Като правило те подлежат на рафиниране и флотация. Такае и с доклада на Беринг, от който тук бих коментирал тринеща. Първото е неговата склонност да търси вината в отделнилица, а не в османския модел – за което убедителное критикуван още от Д. Страшимиров 103 . Второто е неговатапреценка за броя на жертвите (5000) в Батак. Тук добросъвестниятизследовател също е длъжен да прояви скептицизъм.