илия тодев батак 1876 – мит или история?

Васил Левски – българската мечта 175Прочее, тактиката на натиск и убеждение, която Левскиприлага спрямо Еволюционистите за да ги привлече в единеннационален фронт, изглежда не е останала безрезултатна.Забележително е, че и след неговата смърт Революционеритене прекратяват усилията в тази насока: в търсенена взаимност през 1873-75 поне две техни пратеничества– едното състоящо се от Стефан Стамболов и Филип Симидов,другото от Христо Ботев и Иваница Данчев – се срещат сформалния лидер на Черковниците, екзарх Антим І.Прочее, Левски се старае да бъде не само социалнокласовонеутрален – в своята "общоделска" борба той полагаусилия да разчупи и партийните рамки. Знаем какъв еобщият за вътрешните и емигрантските дейци БРЦК. Можемли обаче да си представим как би изглеждала някакваформа на взаимност между Бунтари и Просветители, междуБРЦК и Екзархията? И най-важното – би ли била тя резултатна?Въобразими са поне два контрафактуални сценария.Първият би наподобявал, например, осъщественияпрез 1879 в Ирландия съюз на революционери (фении) иконституционалисти (хоумрулъри) в единна организация,наречена "Ирландска поземлена лига" под ръководствотона Чарлз Парнел. Такъв паралел може да се намери и в посетнешнотоирландско национално движение – например,ИРА с нейното политическо крило "Шин Фейн". В българскиявариант на революционно-реформистката комбинацияЕкзархията би могла да набира средства за БРЦК, би муслужила като легално лице и би инкасирала политически(разширяване на културно-националната автономия) и национално-обединителни(уголемяване на нейния диоцез вТракия и Македония) дивиденти от неговите въоръжениакции.