илия тодев батак 1876 – мит или история?

Възрожденознанието днес 13да се разделят на професионалисти и непрофесионалисти.Най-важният показател за това дали даден автор заслужавастатус на професионален историк е доколко автентичниса следите от миналото, използвани за основа на неговитесъждения. Казано най-кратко и най-безкомпромисно: “Имадокумент – има история; няма документ – няма история”.Разбира се, квалифицираната работа със съществуващитеизвори е само абсолютно необходимото, но не и достатъчноусловие някакви твърдения да бъдат определяни като“професионална история”.Професионалистите, от своя страна, могат да се подразделятна традиционалисти и иноватори. Традиционалистиса онези, които пазят статуквото – ако кажат нещоголямо, то не е ново; а пък новото, което биха казали, не еголямо. Иноватори заслужават да се нарекат само онези,които по достатъчно сериозен начин казват нещо, което еедновременно ново и голямо.Несериозно е, само защото, например, си бил на специализацияв Турция и Франция и след това си публикуваледна-две провокативни статийки, да претендираш да ти сеотделя кой знае колко внимание. Освен това, както в шахмата,например, не можеш, дори да си превъзходен в другнякой спорт, да оспориш гросмайсторска титла без да синадделял над серия от противници в съответните квалификации,така и в историята, ако някой иска да получи признание,той не би следвало да се ограничи с даване на мненияи съвети “отвън”; той трябва да влезе “вътре” и сам дасъздаде достатъчно мащабен изследователски труд възоснова на извори – т.е. не просто да каже, а да покаже надело как трябва да се прави успешна история. Само следтова неговите евентуални оценки и директиви може да сеприемат за основателни и авторитетни – и съответно за