илия тодев батак 1876 – мит или история?

Възгледът на проф. Марин Дринов ... 25държа към утвърдените в една или друга сфера мнения повъпроса? Може думата да си е казвала и нееднозначнатапозиция, в която тогава е Дринов – едновременно възрожденеци възрожденовед: и в едни случаи той е трябвало дасе държи като деец на епохата, в други – като неин изследовател,а в трети – и като двете едновременно. Все пак,заслужава си да се отбележи, че в неговите споменаванияна Хилендареца има известна закономерност – като правило(изключая встъпителната лекция в Харковския университет1873) в рускоезичните става дума просто за йеромонахаПаисий 24 , докато в българоезичните Дринов често непропуска да напомни в една или друга форма или степен заизключителната му роля 25 .От тази схема има още едно много съществено изключение– в първото рускоезично споменаване Паисий е впълния си блясък на творец на Българското националновъзраждане. Аз няма да се старая да му търся обяснение, аще го анализирам, тъй като то показва първоначалния възгледна Дринов не само за ролята на Паисий във Възраждането,но и за същността на самото Възраждане. Ставадума за публикацията 26 от 1871 „Болгаре и Константинопольскаяпатриархия” a . Този текст е писан или едновременно,или непосредствено преди известната статия „ОтецПаисий, неговото време, неговата история и ученицитему”.Прочее, продължавам с презумпцията, че ученият Дринове смятал Паисий за демиург на Възраждането – каквото,впрочем, е и утвърденото в историографията мнение.Следва в тази връзка да се напомни, че Дринов, за разликапо-късно от един Иван Шишманов, например, не гради спеa„Българите и Цариградската патриаршия”.