илия тодев батак 1876 – мит или история?

Баташкото клане 73го повече имплицира “измислица” отколкото “действителност”?Нямаше ли да е по-коректно да се вземе друга дума– или просто да си се говори за “сакрализирана истина”?Освен това – ако сакрализираната истина наречем “мит”,как ще именуваме сакрализираната неистина? Или няма даправим разлика между двете?Ако всеки автор в словоупотребата си се държеше коректно100 , сегашните недоразумения можеха да се избегнат.Впрочем, дали пък те не са предварително калкулираниот онези, които толкова държат да наричат истината“мит”? Известно е, че постмодернизмът не просто капитулирапред информационния хаос на компютърната епоха,но и най-охотно колаборира с него. Макар задачата на учения,според класическите представи за наука, от които невиждам причина да се отказваме 101 , е да се бори с хаоса, ане да му служи!Ще припомня още веднъж и заглавието в “Култура”, откоето тук тръгвам – то не гласеше “Как се ражда политическиятмит за Баташкото клане”, а просто “Как се раждамитът за Баташкото клане”. Подмяната, в хода наедна дискусия, на понятието “мит” с произволно дефиниранотопонятие “политически/национален мит” в най-добрияслучай мирише на софистика.За да бъдат напълно коректни разсъжденията по темата,необходимо е и едно трето уточнение – какво по-точноза българите означава устойчивото словосъчетание “Баташкоклане”. Могат, разбира се, да се намерят различия впредставите, но има пълно съгласие по следното: през април1876 населението на Батак масово се вдига на оръжиеза да участва в подготвеното от Гюргевския комитет национално-освободителновъстание срещу османската власт.Десетина дни по-късно селището е обсадено от значително