Възгледът на проф. Марин Дринов ... 27перативно отекнал глас на един Атонски монах. Това е Паисийс неговата ”История Славянобългарска”, която припомнядостойното минало на българите и ги призовава даосъзнаят, обичат и пазят своята естествена самоличност.Доколкото тогава тя е най-вече в ръцете на гръцкото духовенство,страстният призив на Хилендарския монах „О, неразумнии юроде, поради що се срамиш да се наречешбългарин...” означава едно: не само национално самочувствие,но и борба с гърците за национална Църква. Тъкмотози исторически аргументиран апел връща на българитезагубената национална свяст и достойнство, под чиитовъздействия те обединяват силите си и започват движение,завършило със създаването на Екзархията. Така възкресенатаетническа самостойност се очаква да резултира в политическаи културна сила, съизмерима със средновековната.Прочее, Възраждането за Дринов е възстановяване някогашнанагласа на колективната психика и реставрация наинституцията, явяваща се негов израз и пазител. Този процессе инициира и поддържа от Паисий и формулиранатаот него национална идея. Негова долна граница е годината1762 (тогава е завършена ”История Славянобългарска”), агорна – годината 1870 (когато със султански ферман е възстановенабългарската национална Църква под името „Екзархия”).Предложената от Дринов концепция е монистична – икато такава се отличава с логика, ясност, простота. Друготоѝ голямо достойнство е сполучливото осмисляне на найяркияи най-самобитен възрожденски факт – Паисиевата„История”. Въпреки това, както в миналото, така и днес тяможе да извиква възражения, уточнения и допълнения.
28 Илия Тодев. Батак <strong>1876</strong> – мит или история?Първото възможно възражение е, че обособеният отДринов процес не може да съществува самостоятелно, асамо във взаимовръзка с всичко, което се случва на българитев социално-икономическата, демографската и политическатасфера; името „Национално възраждане” би следвалода се схваща условно, а полученият комплекс от реалиида се възприема като български преход от Средновековиекъм Нововремие, от Традиционност към Модерност,от феодализъм към капитализъм. Ако това се направи,трябва да се търсят и по-различни темпорални граници –началото на 18 век (зараждане на буржоазни отношения,които са агент на прехода) до 1878 (когато в общи линиитой приключва). Трябва да се направи и уговорката, че терминът„Национално възраждане” придобива условен смисъл,че в неговото съдържание репликите на минали състоянияса ярки, но не най-важни и че, в крайна сметка, ставадума не толкова за възраждане на нещо старо, а предимноза раждане на нещо ново.Тъй като, обаче, в използваното от Дринов понятие„Национално възраждане” също има много резон и тъй катото е създало класически историографски произведения,струва ми се уместно да го запазим и да говорим за Националновъзраждане в два смисъла – тесен и широк. Тесният,Дриновският смисъл би допаднал на всички, които ценятфактите, уважават традицията и не искат предметът на технитезанимания да бъде обвиняван във всеядност и идеологичност.Наистина, и сега това се прави чрез термина „Духовновъзраждане” с коментара, че Дринов и неговите последователи,като идеалисти, не разбирали зависимостта на надстроечнитепроцеси от материалната база. Но дори да сепризнава примата на материята над духа, познаването на
- Page 4 and 5: ИЛИЯ ТОДЕВБАТАК 1876
- Page 6: ПРЕДГОВОРНастояща
- Page 11 and 12: 10 Илия Тодев. Батак
- Page 13 and 14: ВЪЗРОЖДЕНОЗНАНИЕТ
- Page 15 and 16: 14 Илия Тодев. Батак
- Page 17 and 18: 16 Илия Тодев. Батак
- Page 19 and 20: 18 Илия Тодев. Батак
- Page 21 and 22: 20 Илия Тодев. Батак
- Page 23 and 24: 22 Илия Тодев. Батак
- Page 26 and 27: Възгледът на проф.
- Page 30 and 31: Възгледът на проф.
- Page 32 and 33: БУНТАРИТЕ НА ПРИЦЕ
- Page 34 and 35: Бунтарите на прице
- Page 36 and 37: Бунтарите на прице
- Page 38 and 39: Бунтарите на прице
- Page 40 and 41: Бунтарите на прице
- Page 42 and 43: Бунтарите на прице
- Page 44 and 45: Бунтарите на прице
- Page 46 and 47: Бунтарите на прице
- Page 48 and 49: Бунтарите на прице
- Page 50 and 51: Бунтарите на прице
- Page 52 and 53: АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИ
- Page 54 and 55: Априлското въстани
- Page 56 and 57: Априлското въстани
- Page 58 and 59: Априлското въстани
- Page 60 and 61: Априлското въстани
- Page 62 and 63: Априлското въстани
- Page 64 and 65: Априлското въстани
- Page 66 and 67: БАТАШКОТО КЛАНЕ - М
- Page 68 and 69: Баташкото клане 67З
- Page 70 and 71: Баташкото клане 69д
- Page 72 and 73: Баташкото клане 71р
- Page 74 and 75: Баташкото клане 73г
- Page 76 and 77: Баташкото клане 75С
- Page 78 and 79:
Баташкото клане 77с
- Page 80 and 81:
Баташкото клане 79ц
- Page 82 and 83:
Баташкото клане 81т
- Page 84 and 85:
Баташкото клане 83н
- Page 86 and 87:
Баташкото клане 85н
- Page 88 and 89:
Баташкото клане 87т
- Page 90 and 91:
Баташкото клане 89з
- Page 92 and 93:
Баташкото клане 91н
- Page 94 and 95:
Баташкото клане 93п
- Page 96 and 97:
Баташкото клане 95и
- Page 98 and 99:
Баташкото клане 97к
- Page 100 and 101:
Баташкото клане 99в
- Page 102 and 103:
Баташкото клане 101с
- Page 104 and 105:
Баташкото клане 103р
- Page 106 and 107:
Баташкото клане 105л
- Page 108 and 109:
Баташкото клане 107р
- Page 110 and 111:
Баташкото клане 109н
- Page 112 and 113:
Баташкото клане 111т
- Page 114 and 115:
Баташкото клане 113О
- Page 116 and 117:
Баташкото клане 115н
- Page 118 and 119:
Баташкото клане 117[
- Page 120 and 121:
Баташкото клане 11932
- Page 122 and 123:
Пътят към Екзархия
- Page 124 and 125:
Пътят към Екзархия
- Page 126 and 127:
Пътят към Екзархия
- Page 128 and 129:
Пътят към Екзархия
- Page 130 and 131:
Екзархията - фактич
- Page 132 and 133:
Екзархията - фактич
- Page 134 and 135:
Екзархията - фактич
- Page 136 and 137:
Екзархията - фактич
- Page 138 and 139:
СРЕЩА НА ВАСИЛ ЛЕВС
- Page 140 and 141:
Среща на Васил Левс
- Page 142 and 143:
Среща на Васил Левс
- Page 144 and 145:
Среща на Васил Левс
- Page 146 and 147:
Среща на Васил Левс
- Page 148 and 149:
Среща на Васил Левс
- Page 150 and 151:
Среща на Васил Левс
- Page 152 and 153:
Среща на Васил Левс
- Page 154 and 155:
ВАСИЛ ЛЕВСКИ -БЪЛГА
- Page 156 and 157:
Васил Левски - бълг
- Page 158 and 159:
Васил Левски - бълг
- Page 160 and 161:
Васил Левски - бълг
- Page 162 and 163:
Васил Левски - бълг
- Page 164 and 165:
Васил Левски - бълг
- Page 166 and 167:
Васил Левски - бълг
- Page 168 and 169:
Васил Левски - бълг
- Page 170 and 171:
Васил Левски - бълг
- Page 172 and 173:
Васил Левски - бълг
- Page 174 and 175:
Васил Левски - бълг
- Page 176 and 177:
Васил Левски - бълг
- Page 178 and 179:
Васил Левски - бълг
- Page 180 and 181:
ДОКЛАД НА ГРАФ ИГНА
- Page 182 and 183:
Доклад на граф Игна
- Page 184 and 185:
Една несбъдната лю
- Page 186 and 187:
Една несбъдната лю
- Page 188 and 189:
Една несбъдната лю
- Page 190 and 191:
Една несбъдната лю
- Page 192 and 193:
Една несбъдната лю
- Page 194 and 195:
БЕЛЕЖКИ И ПОЗОВАВА
- Page 196 and 197:
Бележки и позовава
- Page 198 and 199:
Бележки и позовава
- Page 200 and 201:
Бележки и позовава
- Page 202 and 203:
Бележки и позовава
- Page 204 and 205:
Бележки и позовава
- Page 206 and 207:
Бележки и позовава
- Page 208 and 209:
Бележки и позовава
- Page 210 and 211:
Бележки и позовава
- Page 212 and 213:
Бележки и позовава
- Page 214 and 215:
Бележки и позовава
- Page 216 and 217:
Бележки и позовава
- Page 218 and 219:
Бележки и позовава
- Page 220 and 221:
Бележки и позовава
- Page 222 and 223:
Бележки и позовава
- Page 224 and 225:
Бележки и позовава
- Page 226 and 227:
Бележки и позовава
- Page 228 and 229:
Бележки и позовава
- Page 230 and 231:
Бележки и позовава
- Page 232 and 233:
ii Илия Тодев. Батак
- Page 234 and 235:
viИлия Тодев. Батак 1
- Page 236 and 237:
viii Илия Тодев. Бата
- Page 238 and 239:
Илюстрации xiКоресп
- Page 240 and 241:
Съдържание 23110. Вас