илия тодев батак 1876 – мит или история?

Бележки и позовавания 217мов детайл – среща на Левски и Кънчев и с Иларион Макариополски,който, за разлика от Ст. Чомаков, нямал “нищо против обръщанието начерковния въпрос в политически”, но при условие “политическите дейцида гледат по възможност да не смясват Българската черкова вделата си, защото тя е за сега дирека, около който са движи всичкобългарско, което тя прибира около себе си; без нея беше и ще бъдемного по-лошо”. Тъй като Ф. Симидов не сочи откъде има информациятаси за цариградските срещи на Левски, изследователят е изправен предверификационна дилема. Ако се поддаде на откривателската си страст,той може да сметне, че версиите на Ст. Заимов и Ф. Симидов възхождаткъм два независими един от друг и поради това взаимно потвърждаващисе, но засега оставащи в неизвестност източника. Ако обаче се подчинина критическата си привичка, той – не без съжаление, но не и без удоволствие– ще реши, че търновецът Ф. Симидов просто е взел текста наСт. Заимов (родом от Чирпан, Пловдивска епархия) и го е преправилсъобразно собствените си разбирания – а именно, че Чомаков не сам ебил № 1 в Църковното движение, а е делял, в нещо като църковно-мирскипловдивско-търновски дуумвират (има старо съперничество междумиряни и духовници и между Пловдив и Търново по това, кой повече енаправил за Църковния въпрос), тази позиция с еленчанина ИларионМакариополски. Съответно, Симидов е запазил това, което се отнася затревненеца П. Р. Славейков, но е опростил и разделил на две равниполовини вниманието, което Левски според Ст. Заимов отделя на Чомаков– първата половина си е останала за пловдивчанина, а втората,представена при това като небезрезултатна, е предоставена на ИларионМакариополски. Издателите на Симидовите биографии на Левски (те непознават текста на Ст. Заимов) не са на едно мнение по въпроса за източницитеи достоверността на това общо с чирпанлията място у търновеца.Според автора на предговора (Георгиев, Л. Филип Симидов и неговитебиографии за дякона Левски. – В: Симидов, Ф. Васил Левски, с.11-12), Симидов “бил осведомен добре за това ненадейно пребиваване”на “водача на вътрешната революционна организация в турскатастолица”, тъй като по това време става учител там по лична покана наП. Р. Славейков, а една-две години по-късно заедно със Ст. Стамболовсе опитват да спечелят за революционната кауза екзарх Антим І. Другоячезвучи бележката в коментара: “Срещите и разговорите, които Апостолаводи в столицата на империята, са обект на мемоарната пуб-